Днес, 1 май, България и светът отбелязват Международния ден на труда и работническата солидарност – празник с дълбоки социални корени, символ на борбата за по-добри условия на труд и социална справедливост. Началото на празника се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато над 300 000 работници излизат на протест с искане за 8-часов работен ден. Протестите в Чикаго прерастват в сблъсъци, известни катоХеймаркетския бунт, при които загиват няколко души, включително полицаи. Тези събития превръщат 1 май в символ на жертвата в името на справедлив труд.
През 1889 г., по време на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се приема резолюция 1 май да бъде отбелязван като ден на международна солидарност на трудещите се. Оттогава все повече държави започват да честват празника.
Денят на труда в България
В България първият опит за честване на 1 май е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го чества ежегодно с мащабни манифестации. След промените през 1989 г., 1 май остава официален и неработен ден, но без организирани от държавата масови прояви.
Съвременно значение
Днес, за мнозина 1 май е ден заотдих и пролетни разходки, но същността му като символ на работническата солидарност и борбата за по-добри условия на труд остава актуална. Празникът напомня, че правата на работещите са резултат от дългогодишни усилия и не бива да се приемат за даденост.
Независимо дали го отбелязваме с пикник, шествие или просто почивка, 1 май остава ден за размисъл върху значението на труда и солидарността в съвременното общество.
