Цяла седмица жителите на Благоевград и Симитли живеят в непрекъснат стрес заради серията от земетресения, които разлюляха района от понеделник до неделя. Той е най-сеизмично активният у нас. Точно тук преди 119 г. стана най-голямото земетресение в Европа, откакто се измерва силата на земните трусове, т.е. от 150 г. Именно заради високата сеизмична активност на този район бе отхвърлен и вариантът магистрала “Струма” да минава през дълъг близо 20 км тунел през Кресненското дефиле.
Началото на продължителната серия от земетресения миналата седмица бе на 4 септември в 5,08 ч, когато трусът бе от 2,8-а степен по скалата на Рихтер с дълбочина 14 км. Заради ранния час и малката сила никой не разбра, че земята се люлее. За седем дни последваха още над 60 труса. Голяма част от тях обаче не са усетени, защото са много слаби. 23 са за този период земетресенията над 2-ра степен, а девет са над 3-а, които притесниха хората.
Най-силният трус беше на 9 септември
в 8,25 ч със сила от 4-а степен и дълбочина от 14 км. Вторият по сила бе на 4 септември в 10,31 ч – 3,9. Същия ден в 19,20 часа имаше и трус от 3,6. В социалните мрежи най-коментираната тема в района в последните дни бяха точно земните трусове. За най-силния – от 4-а степен, нямаше човек, който да сподели, че не го е усетил.
“Добре, че бях във фоайето на хотела, на третия етаж яко е люляло. Беше силен тътен”, споделя жена във фейсбук. “Поне от 4-а степен е, като сравнявам с предишните. Страшничко си беше”, коментира в социалните мрежи благоевградчанин.
“Щом ме събуди в леглото, и то на втория етаж…”, “Беше кратко, но силно и много шумно”, допълва друга жена. “Да, беше много бучащо, все едно тежкотоварни автомобили минават”, споделя друг в социалните мрежи. Пишат и хора от Симитли и Кочериново, че са го усетили доста силно, макар и на първия етаж. Има данни, че са го почувствали дори и в района на Гоце Делчев. Земетресенията около 3-а степен са усетени основно от живеещите по високите етажи на блоковете в Благоевград. Хората около Симитли разбирали за тях от свои роднини в Благоевград, които се обаждали да ги питат как са.
Няма сигнали за материални щети или пострадали хора на територията на община Благоевград. Няма данни за нарушения и на обекти от инфраструктурата. По разпореждане на кмета Илко Стоянов екипи от община Благоевград обикалят за проверка. Създадена е необходимата организация за реакция при подобни ситуации.
“Няма нищо притеснително. Хората не трябва да се стресират. Добре е, че са чести и по-слаби трусовете. Това означава, че се освобождава поетапно натрупаната енергия. В противен случай тя ще се акумулира и ще се освободи наведнъж, което ще е неприятно”, коментира Илия Гайдов, който работи в сеизмичната станция в симитлийското село Крупник. Епицентърът на сегашните земетресения е на около 3-4 км от станцията.
Казва, че и преди години е имало такава дълга серия от последователни трусове в района, но са били много слаби и хората не са ги усещали. Регистрирани са от апаратурата. Сегашните са с малка дълбочина – от 10 до 20 км, което ги определя като плитки. Това означава, че радиусът на вълните на повърхността е по-малък и се усещат на по-малко разстояние. Когато земетресението е по-дълбоко, то се усеща на по-голяма територия. Очакванията на сеизмолозите са трусовете да продължат седмици, дори и месец. Крупнишкият разлом е специфичен, защото там се срещат две плочи. При допир между тях, приплъзване или отблъскване се получават и трусовете. В същия разлом е и районът около македонските градове Берово, Пехчево и Кочани, където също през седмицата имаше серия от леки трусове от 2-а до 2,5-а степен, които са свързани с тези у нас.
Крупнишкият разлом започва именно в югозападната ни съседка, преминава през Благоевградска област и завършва в района на Пазарджик. По права линия епицентърът на “македонските” земетресения е на около 40-50 км от Симитли. По-силните трусове от седмицата са засечени и от станциите в Мосомище и тази на Витоша. В България има 14 сеизмични станции, но най-голямата е в с. Крупник. Датата с три четворки се помни завинаги от местните жители – 4 април 1904 г. Тогава са двете най-силни земетресения в континентална Европа. Епицентърът е около Крупник, в началото на Кресненското дефиле. Първото е в 10,03 ч със сила 7,2, а второто в 10,26 ч – от 7,8. Изравнено със земята е било малкото селце, жертвите са били само няколко, защото по това време не е имало високо строителство. От поколение на поколение обаче се разказват легенди за сериозни промени в релефа на дефилето. Дори има разказ за овчар, който видял как земята се разтваря и река Струма потъва.
В сеизмичната станция в Крупник има модерна американска цифрова апаратура в здрава скала под земята. Датчик приема вълните и ги предава на цифровото устройство. Чрез сателит информацията се предава на Геофизичния институт към БАН. Там на сеизмограмата се отчитат силата на труса, дълбочината, точните координати. Отскоро в станцията има и нов уред за измерване на концентрацията на радон във въздуха. Този газ излиза от земните недра. Съществуват все още недоказани предположения, че преди трус земята изпуска радон. Заради това е поставен и този уред, но до момента такава зависимост не е установена и сеизмолозите са категорични, че няма как да се предскаже земетресение. /24 часа
