Поредният пиян зад волана. И каква ирония само – човекът дори е в Комисията по транспорт и пътна безопасност в Столична община. Вероятно Благовест Георгиев всеки ден чинно ходи на работа да кове закони и да бори нарушенията на пътя, каквито самият той допуска с целия си цинизъм. Вероятно има семейство и деца. В това има хубава новина и тя е, че след серията инциденти и смърти, обществото разви непоносимост към пияните зад волана. Имаме обаче и лоша новина – очевидно масовото недоволство не е в състояние да трогва хората, за които това е норма и утвърден стил на живот.
Този април се навършват три години от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков, който за зла участ приживе се шегуваше, че ако ще умира, само „дано да не е размазан между ламарини“.
Уви, точно така си отиде – животът му бе отнет от поредния нафиркан и надрусан, помислил се за безсмъртен. Хиляди други животи са отнети по аналогичен начин в годините. Страната ни е първенец в черната класация – тази на жертвите по пътищата и на брой починали деца на пътя. Стотици семейства са почернени до живот, а рожбите им – в студената земя, от където няма да се върнат.
През ден се съобщава и тръби за джигити, хванати в неадекватно състояние зад волана. Голяма част от тях – нагли рецидивисти с множество нарушения на пътя. Въпреки това и днес узнахме за властимащ, тръгнал да шофира на градус. Какво още трябва да се случи? Страх от Бога няма, нито страх от закона. Докога Темида ще е със завързани очи за серийните нарушители? Докога ще търпим рецидивисти на пътя да застрашават живота ни и живота на децата ни? Оставката е най-малкото, което Благовест Георгиев трябва да депозира до края на деня. Публично извинение също би било отбиване на номер. Докато не започне да се прилага цялата строгост на закона – джигити ежедневно ще ни избиват по пътищата. /в.Труд
