Всеки от напусналите заради Нинова или изгонени от нея социалисти отнасяше със себе си частица от червените гласове.
БСП е партия на 133 години, наследница на БСДП и на БКП, единствената бивша комунистическа партия, която не се разцепи след демократичните промени от 1989 г. и оцеля в бурята на прехода. Но това не означава, че е безсмъртна. И резултатите от парламентарните избори на 9 юни показват смъртния й характер. Само за седем години доверието към социалистите се срина с повече от 800 000 гласа – от 955 490 гласа през 2017-а на 151 557 гласа през 2024-а. Лидерът на партията Корнелия Нинова с право нарече тези резултати катастрофални. Истината е, че те са погром, защото столетницата изчезна от политическата карта в една трета от страната – няма да има депутати в 12 избирателни региони, а в други 18 е на пето място (каквото е и националното й класиране). В т и области партията е шеста, в Пловдив и Варна е на опашката – дори след „Величие“. В два столични района и в Плевен даже и ИТН задмина социалистите. И логичните въпроси са защо и как се стигна дотук?
Първо защо.
Основното в една партия е нейната идеология – това, с което тя казва на избирателите коя е, в какво вярва и за какво се бори. След 1990 г. бившите български комунисти искаха да са социалисти и социалдемократи. Тогава споровете в ляво бяха за това – по какъв път да тръгне партията – да бъде социалистическа – и да прилича повече на френските социалисти или социалдемократическа и да прилича повече на германските социалдемократи. Двата курса олицетворяваха най-видните лица на столетницата в онези времена – Александър Лилов и Андрей Луканов. Вървейки по пътя на своята социалдемократизация, БКП се преименува в Българска социалистическа партия. В годините на прехода тя бе обвинявана точно в това, че не е достатъчно социалдемократизирана, че комунистическите й корени непрекъснато избиват. БСП винаги е била за членство на България в Европейския съюз (молбата за това като премиер подаде нейният лидер Жан Виденов), но не и за присъединяване към НАТО. Но успя да преглътне този горчив за много от редовите социалисти залък. Тогава мнозина предричаха, че курсът към НАТО ще разруши БСП, но това не стана. Партията успя да стане член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС), нещо, което изглеждаше немислимо в началото на 90-те. Допълнително признание за това, че БСП е наравно с другите европейски социалистически и социалдемократически партии бе избирането на нейния лидер Сергей Станишев за президент на ПЕС. Ето това бе идеологията на БСП до идването на председателския пост на Корнелия Нинова. Нинова я смени. Реши, че партията вече ще бъде социал-консервативна. Сигурно смяташе, че така партията се доближава повече до мисленето на средния българин. В изказванията на Нинова отчетливо личаха националистически нотки. От парламентарната трибуна тя предпочиташе обръщенията „българи“ и „народе“, по-характерни за един популистки лидер, не за лидер социалист. Още тогава, преди седем година, мнозина предупреждаваха, че излизайки от своята ниша, БСП няма да заеме друга, че ментето никога не е по-добро от оригинала.
Спадът в гласовете за БСП през годините потвърждава този извод:
26 март 2017 г. – 955 490 гласа
4 април 2021 г. – 480 146 гласа
11 юли 2021 г. – 365 695 гласа
14 ноември 2021 г. – 267 817 гласа
2 октомври 2022 г. – 232 338 гласа
2 април 2023 г. – 225 914 гласа
9 юни 2024 г. – 141 175 гласа
И в предишни периоди социалистите са познавали спадове, но след тях обикновено следваше пик и графиката на представянето на БСП на избори напомняше синусоида, докато след 2017 г. е непрекъснат спад надолу.
Въпрос номер две – как се стигна дотук.
С братоубийствени войни!
За последните седем години Нинова се раздели с всички, които я подкрепиха начело на БСП, като започнем от бизнесмена Георги Гергов и Кирил Добрев, който бе организационен секретар и нейна дясна ръка. Местните структури, които не се подчиняваха на волята на председателя и избираха „неправилни“ хора за свои председатели, бяха наказвани с провеждане на пълен цикъл отчети и избори. По този път минаха най-големите организации на столетната партия – софийската и пловдивската. Преди тях – червените структури в Бургас, Перник, Благоевград, Сливен, Шумен, Хасково, Харманли, Казанлък. Мярката винаги бе прилагана с цел организационно укрепване, но резултатите не бяха такива, а съвсем други – рязък спад на получените гласове. Най-прясна бе разправата със столичната организация, чийто лидер Иван Таков бе отстранен (след като същата съдба постигна и този преди него – Калоян Паргов). Разправата със столичнте червени бе особено показателна, защото дойде, след като на местните избори миналата есен кандидатът на левицата (обединена въпреки публичната съпротива на Нинова) за кмет на София – Ваня Григорова, едва не спечели. Според запознати с кухнята на столетницата на много от проведените в хода на пълния цикъл конференции имало неща като недопускане на „неправилни делегати“ и направо анулиране на конференции. Такъв бил случаят в Люлин. Тогава защо да се чудим, че в 25 МИР, където е Люлин, резултатът на БСП е по-слаб от този на ИТН? Представителите на БСП в бившия Европейски парламент също не се харесваха на националното партийно ръководство. То им гласува слаба оценка (един от севродепутати – Петър Витанов, дори бе изключен от партията). Работата е там, че избирателите постъпиха така с евролистата, която това ръководство подреди. И сега в Брюксел партията ще бъде представлявана вместо от петима, от двама евродепутати.
Можеше ли да бъде друго, след като в цяла Европа системните партии отстъпват?
Сигурно и БСП нямаше да избяга тази участ, който и да я оглавяваше. Идват нови поколения, които от пелените слушат, че старите модели не работят, трябва да си купят новия модел – смартфон, пералня, лека кола… Освен това новите технологии не благоприятстват дългото задържане на вниманието. И затова популярност добиват социални мрежи, в които всичко е бързо и кратко. И това вече дава отражение върху политическия живот – звезда TikTok проби дори в стара демокрация като Франция – 28-годишният Жордан Бардела нанесе съкрушително поражение на европейските избори на алианса на президента Макрон – „Ренесанс“. TikTok звездата и инфлеунсър Фидиас Панайоту стана евродепутат от Кипър. И ние сме в този тренд – у нас в парламента влезе партия „Величие“, чийто лидер Николай Марков също е известен от социалните мрежи. С други думи БСП нямаше как да расте и расте. Но ерозията можеше да бъде постепенна, ако вместо на вътрешнопартийни чистки Нинова бе заложила на курса, който следваха предшествениците й – да събират, а не да разпиляват. Георги Първанов се съюзи с традиционните социалдемократи, с отцепилата се от БСП Евролевица и вдигна партията в години, когато всички чакаха тя да умре. Сергей Станишев тръгна по същия път, като продължи да събира. Тъй като не беше обременен от личните отношения на предишното поколение лидери на левицата, успя да върне в партията мнозина от тези, които в първата половина на 90-те я напуснаха. Днес той е обвиняван, че е изключил Първанов. Но истината е, че Националният съвет на БСП констатира „самоизключването“ на Първанов и Румен Петков, след като вече бе създадена АБВ и заявено участието им на избори с паралелна листа.
Но да, лошият вкус остана.
Нинова можеше да го преодолее, защото не носеше тежестта на стари отношения с Първанов и Петков. Но тя от самото начало заложи на друг курс – който не е с мен, е против мен. Днес всички са забравили, че ген. Румен Радев бе харесан за кандидат-президент от АБВ. И Нинова „го открадна“. Първанов научи за това от медиите. Нинова не се опита да разбере защо популярни лица на левицата като Татяна Дончева, например, са я напуснали. Не се опита да ги върне обратно. Нейното отношение бе – като искат да сме заедно, да се върнат в БСП. Неизказаното на глас продължение на това изречение е „където аз командвам“. И, естествено, никой не се върна. Но продължиха да напускат или да бъдат отстранявани още популярни лица – Костадин Паскалев, Валери Жаблянов, Мая Манолова. И всеки един от тях отнасяше със себе си частица от червените гласове. И това не важи само за популярните лица, чиито имена всички знаем. Но и за стотиците анонимни редови социалисти, които тихо се оттегляха, отвратени от вътрешнопартийните „кланета“. Но в баланса на БСП за днешните резултати липсват не само техните гласове, но и тези на техни приятели и роднини. Последната битка със своите Нинова проведе в кампанията, предшестваща изборите на 9 юни. Тя, а след нея и водачите на червените листи, повтаряха, че БСП е истинското ляво, а другите леви са неправилни. Другите леви не влязоха в парламента, а БСП понесе разгром. На пресконференцията на 11 юни, на която подаде оставка, Нинова не пропусна да ги „удари“. С което показа липса на всякаква критичност към курса, воден от нея самата досега. Каза и друго – че политиките, водени от партията, са верни.
Тогава защо от 2017 г. 800 000 гласоподаватели отказват да ги припознаят?!
Да, Корнелия Нинова обяви, че се оттегля от лидерския пост. Но както и да питаха журналистите, те не получиха отговор на въпроса дали ще се кандидатира отново. Нинова често изтъква, че БСП е единствената партия, която избира пряко председателя си. И днес го направи. Но напоследък забрави друга своя мантра – че партията е въвела мандатност – до два мандата за всички – от лидера до депутатите. В новата парламентарна група ще има доста хора, които са извън този лимит, каквито и сложни схеми на изчисление на мандатите да измислят на „Позитано“ 20. В столетницата вече се говори, че Нинова ще пренебрегне точката в устава за двата мандата, която сама наложи, и ще се кандидатира отново. Е, тогава като нищо на едни следващи парламентарни избори ще се сбъдне тъжната прогноза на Калоян Паргов – „след Паметника на Съветската армия и ние да бъдем ликвидирани.“ До това наистина има само една крачка, защото днес БСП събра едва 7% от гласовете на българите. Колко му е до 4%… / Епицентър БГ
