„От изпълнителната власт, каквато е кметската институция, се иска едно единствено нещо – да направи града или селото, което управлява, едно – колкото и клиширано да звучи, наистина добро място за живеене. И далеч преди да се захвана с политика започнах да мечтая как излизам на улицата, на която няма нито една дупка или хлопаща тротоарна плочка, в градинките вместо смачкани хартии има цветя, а вечер градът ни е осветен целият“.
Тази своя младежка мечта кандидат-кметът на Благоевград Андон Тодоров е категоричен, че може да изпълни само за няколко месеца, още до тази есен. Опитът и контактите му като бивш съветник и председател на ОбС пък са му дали и ключа за реализацията.
Въпреки милионите, налети през годините в централната градска част, тук площадите, улиците и тротоарите се нуждаят от сериозни ремонтни дейности – някои от тях козметични, но спешни, защото проблемите са безкрайно дразнещи, обяснява Тодоров. Става въпрос за изпочупените плочки, дупките на централни улици, които създават сериозен дискомфорт на минувачите, както и покритите с кал междублокови пространства, които бързо е ефикасно могат да бъдат асфалтирани.
Незабавен ремонт на детските площадки и направата на нови след проучване на подходящите за това общински терени, където има концентрация на деца, е инициатива, която трябва да бъде подета веднага след изборите от новия кметски екип.
Минимални инвестиции ще изисква изчистването на фасадите на сградите от афиши и некролози, както и от графити, категоричен е Тодоров. Друг належащ проблем, чието разрешаване от години се отлага, е този с грозните и порутени частни сгради в центъра на града. С промени в местното законодателство собствениците им обаче могат да бъдат задължени да оправят фасадите им. Комисия от общински и външни експерти ще ги опише в картотека, след което сградите те ще бъдат натоварени с многократно завишени данъци, докато не бъдат реновирани, както е в западноевропейските страни, развива идеята си кандидат-кметът. В една Германия, например, ако в срок от 1-2 г. опасна сграда не бъде укрепена от собствениците й, тя се конфискува и става общинска собственост, дава пример той за по-твърдите европейски практики по този наболял проблем.
Насърчаване инициативата на благоевградчани да оправят пространството около жилищата си с ежегодни конкурси с парични награди, осигурени от общината или спонсори, също е начин за разкрасяване на градската среда.
И понеже в града колкото са жителите, толкова са и автомобилите, сериозни корекции се налагат и в организацията на движението по пътищата.
За облекчаване на движението задължително и незабавно трябва да започне направата на ул. „Промишлена“ под бившия ЗМК, която ще поеме голяма част от трафика от многолюдните квартали „Еленово“ и „Ален мак“.
Наред с оптимизацията на градския транспорт, задължително трябва да се поставят табели по недомислените кръгови кръстовища на Благоевград, за да се ориентират шофьорите къде да се престроят, за да поемат в желаната посока, смята Тодоров. Плановете му включват още изграждане на 2 големи многоетажни общински паркинги – при пазара и болница ПУЛС, както и автомати за паркиране в „синя зона“ – за да не мръзнат служителите от общинското дружество „Паркинги и гаражи“ през зимата и да гонят шофьорите, а всеки водач на МПС да може от автомата да си вземе билетчето, както е във всички развити страни. Извън „синята“, в Благоевград ще бъде обособена и „зелена зона“ за паркиране, където цените за престой ще са по-ниски.
Парково осветление със соларни лампи, които през деня ще акумулират слънчевата енергия, ще направят Благоевград приветлив и сигурен и в нощните часове, обяснява кандидат-кметът.
Гаранция за чистотата му пък са кошчетата за боклук, с които центърът и кварталите спешно трябва бъдат оборудвани, защото сега дори да е съзнателен, човек трябва да си носи билетчето от автобуса в джоба, понеже няма къде да го хвърли, дава елементарен пример Тодоров.
И понеже смъртта е част от живота, Благоевград се нуждае спешно от облагородяване на новите гробища и осигуряване на целогодишната им поддръжка. Единият вариант за финансиране е въвеждане на „такса гробище“ по 1 лв. месечно на домакинство, другият – ако бюджетът позволява, общината да назначи за своя сметка звено хигиенисти, които да обгриждват гробищния парк.
Част от градската среда са и пустеещите обекти на
„Лафка“, които от няколко години са затворени. Тодоров вече е говорил със собствениците на веригата те да предоставят собствеността им на общината преди визирания в договора срок 2022 г., в резултат на което още до края на тази година павилионите могат да бъдат дадени под наем на благоевградчани и да възстановят дейността си.