ЧУДЕСА И ВЯРА: Пътуващият селски поп Петър Петров: Чух гласа на Бога, докато бях в кома

Православни свещеници да ходят сред хората и да проповядат словото божие на обществени места е екзотика в България. Такъв обаче е колоритният отец Петър Петров от село Стежерово, Плевенско. Срещаме пътуващия поп, както го наричат вече хората, да чете молитви насред мол в София. Прокъсаната му раница прилича на подвижен храм, вътре има всичко – Библия, светна вода, елей, дори дървени икони, които предлага срещу определена сума на хората. На любопитни въпроси разяснява, че парите сега събира за дете, болно от рак.

– Отче, защо при положение че в България има глад за над 3500 свещеници в различни села и храмове, вие служите насред мола?

– Бях на работа свещеник от 11 април 1982 до 20 януари 2004 г. Тогава владиката ме освободи, защото не съм бил закупил нито един килограм свещи от архиерейското наместничество в Свищов. Дотогава служех в 4 села, но след тая интрига ме прокудиха. От години вече чета молитви за здраве и кой колкото обича, толкова ми дава. Бог е навсякъде – и в колата, и в мола. Ето тази жена, дето ме видяхте да говоря с нея на пейката в мола, като ме срещна, се зарадва: „Ех, отче, отче, късмет, че те срещам. Заприказвахме се и ми сподели, че й предстои до дни тежка операция на главата. Аз й казах, че ако иска, да помоля Бога за нейно здраве и тя благоволи. Прочетох й молитва към свети Пантелеймон и една друга, която е към Иисус Христос и се казва преди операция. Всички сме в неговите ръце. За жалост сега хората са в плен на материалното. Имат много ризи, обаче защото има Черен петък, летят да купуват нова. А какво е казал Иисус – ако имаш две, дай едната на ближния.

– Кога разбрахте, че има нещо повече отвъд материалния свят?

– Прекарал съм няколко будни коми. Първата беше, докато бях в казармата в София – оттогава не го обичам много тоз град. В квартал „Дървеница“ ни беше поделението. Строихме на Витоша фундаментите за австрийския ски влек. На връщане седнах да си почина, другарят ми замина напред. Изкарах един стар фас от куртката, да съм дръпнал два-три пъти и съм заспал от умора. Снегът ме е завалял и затрупал. С едно следово куче ме намират и ме карат в болницата. От докторите зная, че 8 пъти ту съм умирал и са ме сваляли в моргата, ту съм възкръсвал и пак са ме качвали в реанимацията. Господ дава на хората различни изпитания. Горе на небото видях различни неща, но не всичко мога да говоря. Ще ви кажа, че чух глас, който каза: „Айде слизай долу да четеш молитви“. Сега, като погледна човека в очите или по тембъра на гласа му мога да определя от каква молитва се нуждае. Ето и вас ви гледам ядете тука в закусвалнята, ама умът ви другаде витае. Българинът не може да се храни със спокойствие, а така тръгват проблемите със здравето. Седни, прекръсти се, пък си хапни спокойно.

– В ония години християните като вас са ги пращали трудоваци?

– Аз отлагах една година службата, че учех семинария. И накрая ме пратиха в София през 1959-1960 г. Тук изливахме основите на Княжевския лифт горе. Но като стана това с мене, тоя град сякаш ми допротивя. Любимият ми е Пловдив, а любимата планина Родопите.

– Общувате с хора из цялата страна, по-вярващ ли е българинът днес в тия трудни времена?

– Някои казват, че сме били суеверни в повече, но за мене българинът ту вярва, ту не вярва. Колеблив е значи. И материалното взима връх в душата. Като обикалям по тия търговски центрове, виждам същото, каквото е и в провинцията – любимият ни грях е чревоугодието и суетата. Жената видяла, че другата има нещо в повече, хайде и тя да има същото. А ще го носи два-три дена и хайде, ще го хвърли в гардероба.

– На 21 ноември бе празникът на християнското семейство, от какво зависи неговата сила?

– Зависи и от двамата – и от мъжа, и от жената, дали са отворили вратата си за Бога. Трябва да благодарят за това, че Бог ги е събрал, както и за това, че им е дал плода на тяхната любов – децата. Ако не се обърнете и не станете като децата, няма да наследите Царството божие, е казал Христос. И да му благодарят, ама не само на празници. С едното око човекът гледа към мрака, а с другото към светлината. Малко хора знаят и за кръстния знак какво въздействие има. Като се прекръстиш, освещаваш главата, стомаха, надясно костната система, а наляво мускулатурата. Най-силната молитва освен Иисусовата е да кажем вътре в себе си: „Господи, прости ми“ или „Господи, научи ме да прощавам“.

– Защо българинът е толкова болен?

– Болестите се дават за изправление на мислите. А нашите не са хич добри. Отделно много хора си правят нещо, което аз наричам автомагия. Говорят лошо, мислят лошо и се тровят сами. И така нерядко рак си навличат. Но има и пускане на различни отрови, вируси, като коронавируса. То не е от Бога, просто човекът прави против човека. Както е писано от пророците, цар срещу царя, снаха срещу свекърва, брат срещу брата, син срещу баща си ще застане. Дяволът хубаво си гледа работата, сега е вършей за него. Но горе на всеки ще се търси сметка, и на миряни, че са се хванали с лъжеучения, и на свещениците защо сме я допуснали тая работа, докато седим на топло в храмовете, вместо да сме сред хората.

– Откриваш ли знамения за приближаване на второто пришествие и края на света?

– Отци са казвали, че ще дойде ден и ще има всичко по витрините, но човек само ще гледа – няма да може да си купи нищо. Ето в мола изкушенията са част от земния ад. Да видите някъде една икона на стената – няма. Да сте видели някой човек да се прекръсти – не, нали. Всеки те пита „какъв си ти бе“, за „къде си тръгнал“, пари имаш ли и тъй нататък. Мен така и на стоп, като ме питат за къде съм, вече отговарям: „Ами за рая съм. Ако и вие сте натам, значи сме в една посока“.

Свързани новини

1287 са новите случаи на коронавирус в страната за последното денонощие, в област Благоевград са 43

bilyana

Германия и Австрия отварят спрени ТЕЦ-овете заради шантажа на Русия с газа

Regiona

Facebook и Instagram отново се сринаха

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.