Тютюнопушенето е сред основните причини за 18% от смъртните случаи у нас

За близо 18% от всички смъртни случаи в България тютюнопушенето е една от основните причини, като за Европейския съюз този процент е средно 17%. Това сочат данните от изготвения от Европейската комисия “Здравен профил за България“, 2021 г. На 31 май се отбелязва Световният ден без тютюн. Тази година мотото на кампанията е “Тютюнът – заплаха за околната среда“ и се фокусира върху по-малко известните вреди, извън добре познатите рискове за общественото здраве.

Световната здравна организация (СЗО) обявява за първи път Световния ден без тютюн през 1988 г. Той се провежда в страни по целия свят, като целта е от една страна да се акцентира върху опасностите за здравето, свързани с употребата на тютюневи изделия, а от друга да се насърчат ефективни политики за намаляване на въздействието от употребата на тютюн.

Тютюнопушенето у нас

Разпространението на тютюнопушенето в България сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2019 г. почти всеки трети възрастен (29%) е пушил всекидневно. През 2018 г. около 38% от 15-годишните момичета и 26% от момчетата са съобщили, че са пушили през последния месец, което е най-високият процент в ЕС.

В България тази година се навършват 10 години (1 юни 2012 г.) от въведената чрез Закона за здравето забрана за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места.

Министерството на здравеопазването напомня, че всеки пушач може да се консултира безплатно как да откаже тютюнопушенето през цялата година. Това може да стане във всеки от 28-те кабинета за консултиранe и отказване от тютюнопушенето в регионалните здравни инспекции. Повече информация можете да получите на Националната телефонна линия за отказ от тютюнопушенето – тел.  0700 10 323.

В цялата страната регионалните здравни инспекции организират различни инициативи за популяризиране на Световния ден без тютюн. В кабинетите за консултиране и отказване от тютюнопушенето активните пушачи могат да се възползват от безплатни услуги и консултации.

Тютюнът и околната среда

По данни на СЗО тютюнът замърсява въздуха, като за производството на една цигара през целия ѝ жизнен цикъл се отделят 14 g CO2. Производството на тютюн допринася за почти 84 милиона метрични тона еквивалентни емисии на CO2 годишно. Замърсяването на въздуха в страната е 9%, а в ЕС – 4%, което е една от причините за смъртните случаи от заболявания на кръвоносната система, респираторни заболявания и някои видове рак.

Повече за влиянието на тютюна върху околната среда можете да разберете от отговорите на следните въпроси:

Как тютюнът унищожава горите?

Приблизително 1,5 милиарда хектара (главно тропически) гори са били загубени в световен мащаб от 70-те години на миналия век поради тютюна, което допринася за до 20% от годишното увеличение на парниковите газове.

Дърветата се изсичат, за да се разчисти земята за отглеждане на тютюн, освен това се изгарят дърва за изсушаване на тютюневите листа след прибиране на реколтата. Отнема приблизително едно цяло дърво, за да се направят 300 цигари.

Приблизително 200 000 хектара земя се разчиства годишно за отглеждане на тютюн.

Отглеждането на тютюн представлява около 5% от общото национално обезлесяване, което засяга непропорционално районите на отглеждане на тютюн в света, включително Южна Африка, Близкия изток, Югоизточна Азия, Южна Америка и Карибите.

Как отглеждането на тютюн вреди на почвата?

За тютюн се използва плодородна земя, която може да се използва за отглеждане на хранителни култури. Изчерпването на почвата, причинено от отглеждането на тютюн, допълнително допринася за продоволствената несигурност и предизвикателствата, свързани с храненето.

Възстановяването на почвата след отглеждане на тютюн е скъпо. Въз основа на данните, събрани през 2014 г., би струвало 20,6 милиона щатски долара, за да се обърнат негативните ефекти върху почвата в Бангладеш, причинени от една година отглеждане на тютюн.

Опустиняването, дължащо се на отглеждането на тютюн, сега се наблюдава в много страни, включително Бразилия, Индия, Йордания и Куба

Как растежът и употребата на тютюн се отразяват на водоснабдяването?

Целият жизнен цикъл на една цигара изисква приблизително 3,7 литра вода, като това включва отглеждането, производството, разпространението, употребата и изхвърлянето. Средният пушач може да спести до 74 литра вода на ден, ако се откаже от пушенето.

Отглеждането на тютюн изчерпва водните запаси. Само етапът на култивиране на тютюна изисква същото количество вода, от което човек би се нуждаел за цяла година. Въз основа на броя на цигарите, произведени през 2015 г. в Бразилия, третият по големина производител на тютюн, 263 813 700 000 литра вода са били използвани за производството на годишния му запас. Като се има предвид, че средният човек пие около 700 литра вода годишно, ако цялата тази вода се превърне в питейна вода, тя ще може да хидратира приблизително 3,7 милиона души, което е приблизително цялото население на столицата на Бразилия.

Вече е добре установено, че цигарените филтри (фасовете) са сред най-замърсяващите и токсични вещества, открити във водните обекти. За да се разложи един фас от цигара, са необходими приблизително 10 години, което позволява на никотина и химикалите да проникнат в околните екосистеми.

Изследване на EPA заключава, че когато цигарените фасове се накисват в сладка вода за 96 часа, приблизително половината от рибите умират.

Как тютюнът замърсява въздуха?

За производството на една цигара през целия ѝ жизнен цикъл се отделят 14 g CO2. Производството на тютюн допринася за почти 84 милиона метрични тона еквивалентни емисии на CO2 годишно. Това е еквивалентно на 280 000 ракети, изстреляни в космоса.Тютюневият дим допринася за по-високи нива на замърсяване на въздуха и съдържа три вида парникови газове: въглероден диоксид, метан и азотни оксиди, които замърсяват вътрешната и външната среда.

Как тютюнът допринася за образуването на отпадъци?

В световен мащаб приблизителното тегло на отпадъците, генерирани годишно от целия жизнен цикъл на тютюна, е приблизително 25 милиона метрични тона.

Почти всички търговски цигари имат прикрепен целулозен ацетатен филтър; тази добавка е слабо разградима и е източник на микропластично замърсяване на околната среда.

Приблизително 4,5 трилиона цигари се изхвърлят в околната среда всяка година.

Проучванията на поведението при изхвърляне на отпадъци установиха, че приблизително 65% от пушачите изхвърлят неправилно цигарени фасове (например на тротоари, плажове и др.).

Има над 7000 химикала, отделяни в околната среда от употребата на цигари – 70 от които са известни канцерогени.

Как електронните отпадъци допринасят за замърсяването на околната среда?

Като цяло електронните отпадъци вече са огромен проблем, като 99 милиарда паунда се изхвърлят годишно според глобалните оценки за 2017 г.

Изхвърлянето на касети и батерии за електронни цигари представлява сериозна грижа за околната среда. Повечето пластмасови касети за електронни цигари не могат да се използват повторно или рециклират и се озовават в улуци, улици и водни пътища.

Неправилното изхвърляне на тези продукти е изключително вредно за околната среда, тъй като те са съставени от материали, които не са биоразградими, като метални намотки, пластмаса, пулверизатори, батерии и микроконтролерни чипове. Освен това много продукти са за еднократна употреба.

Как въздействието на тютюна върху околната среда влияе на здравето?

Тютюнопроизводител, който засажда, култивира и прибира тютюн, може да абсорбира толкова никотин на ден, колкото се намира в 50 цигари. “Зелената тютюнева” болест (GTS) е форма на никотиново отравяне, което се среща при около 1 от 4 фермери.
Тютюнопроизводителите могат също да получат повишена концентрация на алуминий и арсен в кръвта поради излагане на пестициди. Хроничното излагане на определени пестициди води до няколко последици за здравето, включително вродени дефекти, доброкачествени и злокачествени тумори, генетични промени, кръвни заболявания, неврологични нарушения и ендокринни нарушения.

Често децата работят в тютюневи ферми и те са особено уязвими, като се има предвид по-малкото им телесно тегло в сравнение с дела на никотина, абсорбиран през кожата им при боравене с тютюневите листа. Младите производители на тютюн могат да изпитат повишен риск от ранна бъбречна дисфункция, както и да пропушат по-лесно и по-рано.

Жените са повече засегнати от вредните ефекти от отглеждането на тютюн, тъй като са изправени пред по-висок риск от безплодие и репродуктивни проблеми.

Какви са хуманистичните и икономическите тежести от употребата на тютюн?

Употребата на тютюн е свързана със значителна хуманистична и икономическа тежест. Пушенето е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, рак, диабет, хипертония и др.

Пушенето на тютюн в закрити пространства има основен принос за замърсяването на въздуха, тъй като отделя токсични вещества във въздуха, увеличавайки риска и за страничните лица. Пасивното пушене е причина за преждевременната смърт на 1,2 милиона души по света всяка година, в допълнение към сърдечно-съдовите и респираторните заболявания.

Въз основа на резултатите от проучване от 2018 г., общите глобални икономически разходи от тютюнопушенето, както от здравните разходи, така и от загубата на производителност, са еквивалентни по величина на 1,8% от световния годишен брутен вътрешен продукт (БВП). Около 40% от тези разходи са в развиващите се страни.

Как държавите могат да се справят с проблема?

Държавите могат да наложат „принципа на политиката за разширена отговорност на производителя“, за да намалят проблема с отпадъците от тютюневи и електронни цигари и да държат тютюневите и свързаните с тях индустрии отговорни за разходите за почистване и изхвърляне на отпадъци.

Правителствата могат да наложат екологичен данък върху производителите, дистрибуторите и потребителите на тютюн за въглеродните емисии, замърсителите на въздуха и други екологични разходи, причинени по време на веригата за доставка на тютюневи изделия.

Държавите признават използването на неразградими пластмаси за еднократна употреба в цигарени филтри и други никотинови продукти и трябва да предприемат подходящи действия за постепенно премахване на употребата на пластмаси в тютюневите изделия.

Земеделските производители могат да бъдат подкрепени чрез правителствени стимули за участие в заместването на културите чрез отглеждане на по-устойчиви култури, които ще са от полза за препитанието на общността.

 

Източник: mediapool.bg

Свързани новини

В шест области вече е преброено над половината от населението

vesito

Виолета Комитова: Бившият шеф на „Автомагистрали“ е по-влиятелен от министъра

Regiona

189 са новите случаи на коронавирус за последните 24 часа, 15 в Благоевград

bilyana

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.