Страхът от инфлация изчезва с края на пандемията

Covid-19 преобърна традиционната икономическа теория. След година на паника относно постоянните смущения в растежа, пазарите бяха принудени да се справят с нов и неочакван източник на нестабилност – устойчиво високата инфлация. Най-рязкото регистрирано икономическо свиване отстъпи място на голям подем на фондовия пазар и най-стръмния глобален инфлационен шок от 70-те години насам.

Единственият начин да разберем тези икономически рискове е като осъзнаем, че коронавирусният цикъл бе предизвикан от извънредни шокове от страна на предлагането, за разлика от традиционните сили, водени от търсенето. Нещо повече, пандемията ускори структурните промени в глобалната инфраструктура на доставките, моделите на потребление, динамиката на труда и балансите на публичния сектор. Ефектите от тези сили ще останат дълго след като инфлационната инерция на икономическото отваряне отшуми.

В ерата на ниска инфлация, особено след финансовата криза, е обичайно политиците да игнорират страната на предлагането и да се притесняват единствено от разликата между реалния и потенциалния БВП, видна от свободния капацитет на трудовите пазари.

Този подход работи добре, когато производственият капацитет на цялата икономика е постоянен, моделите на потребителските разходи са предвидими, а макроикономическите резултати – прогнозируеми. Но това не беше така по време на пандемията.

Пикът на рецесията през 2020 г. съвпадна с масовото спиране на предприятия, пътувания и образование. Компаниите замразиха поръчките, намалиха персонала и свиха запасите. Резултатът беше широкомащабно прекъсване на веригите за доставки, участието на работната сила и инвестиционно планиране, което доведе до бавно възстановяване на производствения капацитет през последвалото икономическо отваряне.

Това означаваше разрушителни структурни промени в производството, доставките и капацитета за съхранение в различните сектори в глобален план, чак до веригите за доставки в индустрията. Традиционно подобни спадове са се оказвали дефлационни чрез силите на икономическа несигурност, по-високата безработица и свободния индустриален капацитет. Вместо това, процесите на масово свиване на инвестициите в пика на икономическата болка от пандемията доведоха до прекъсвания на доставките, повишавайки цените в различни области – от чиповете за автоматични сензорни дисплеи до дървен материал за строителство на къщи.

По подобен начин скокът в нивата на безработица, причинен от шока в растежа заради Covid, се оказа далеч от дефлационен, за разлика от традиционните рецесионни цикли. Увеличените помощи за безработица, затварянето на училища и рисковете за здравето ограничиха предлагането на труда под нивата отпреди пандемията. Тези фактори от страна на предлагането – поне в краткосрочен план – повишиха заплатите, особено в секторите, най-силно засегнати от пандемията, като кетъринга и гостоприемството.

Но икономическите ефекти на Covid-19 не свършват с дисбалансите между търсенето и предлагането през последната година и половина. Пандемията ускори структурните промени в бизнес моделите, моделите на потребление, динамиката на труда и балансите на публичния сектор.

С възприемането на нови бизнес модели се унищожават стари работни места. Няма да има връщане към нормалността. Трудовите пазари ще бъдат разделени между тези работници, които са преквалифицирани и преоборудвани за работните места, създадени от пандемията, и тези, които не са. Резултатът вероятно ще бъде някои пазари на труда, които са твърде горещи по отношение на търсенето от компании за служители с подходящи умения и някои области, в които предлагането на работници е твърде голямо.

Неравенствата в доходите на домакинствата и в богатството, създадени от пандемията, ще станат още по-очевидни, след като фискалните трансфери, свързани с Covid, бъдат прекратени през следващите седмици.
Структурното наследство на Covid-19 ще се запази дълго след като ползите от свръхстимулирането на икономиката от страна на централните банки и правителствата, в момент на задържано търсене и ограничен капацитет за предлагане, изчезнат от погледа.

Източник:Труд

Свързани новини

Aгресия на пътя: Шофьор рита жена в главата

desi

Румен Гълъбинов за ФАКТИ: Пари има и ще има, важно е умелото им управление

Regiona

Сърбия с ограничения за влизане в страната от 21 декември

bilyana

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.