Съдът обаче посочва, че няма юрисдикцията да разпореди възобновяване на делото. Претенциите за обезщетения също са отхвърлени. Съдиите пишат още, че не могат да кажат дали лицензът е бил отнет правилно. Това е в компетентността на националния съд.
Страсбург обаче вижда проблем със законодателството, по силата на което е отнет лицензът. Според Закона за кредитните институции в такива случаи БНБ е задължена да назначи квестори, които действат от името на банката. Т.е. акционерите и ръководството на банката губят контрол върху действията на институцията. Така се оказва, че ако има съдебно обжалване за отнетия лиценз, то се води от квесторите, иначе казано – от същата институция, която е отнела разрешителното за работа.
След отнемането на лиценза през 2014 г. акционерите в КТБ, основният от които бе Цветан Василев, се опитаха да обжалват. Върховният административен съд обаче реши, че те нямали правен интерес. Един от аргументите в тази посока е, че те формално вече не представляват засегнатата банка. Така акционерите бяха само трета страна по делото.
В решението на ЕСПЧ се посочва, че българското законодателство не е предвидило никакви други форми на съдебно обжалване или друга защита в подобни случаи.
„КТБ не е била информирана, че БНБ ще приеме такова решение, нито пък е получила възможност да го протестира. Не е имало възможност КТБ да възрази за основанията за това решение“, пише в решението.
