В библиографията към книгата си Илиев е споменал същите статии, но на страниците, където ги е ползвал, не са отбелязани с бележка под линия. Така приликата може да се открие само при внимателен едновременен прочит. Книгата на Илиев обаче не може да се намери никъде, а от „Правна лудост“ намекват, че той сам е изкупил целия тираж от издателството „Нова звезда“. Екземпляри не са предадени за съхранение дори в библиотеката.
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fpravnaludost%2Fvideos%2F986559755465469%2F&show_text=false&width=560&t=0″ width=“560″ height=“314″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“ allowFullScreen=“true“></iframe>
Допреди няколко дни от СУ не повтаряха, че нямат сигнал за плагиатство, за да проверят казуса. След това се оказа, че са подадени три и проверка започна.
Междувременно позицията на ИТН, които предлагат Илиев за вътрешен минситър, е, че с казуса няма проблем и не се налага номинацията му да бъде оттеглена.
В петък доц. Киселова заяви, че в университета са знаели за подозрителните цитати още през 2015 г. Никакви мерки не били взети.