В полунощ приключва предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 19 април, пише в приетата от Централната избирателна комисия (ЦИК) хронограма. Точно два дни остават до началото на изборния ден. В неделя малко над 6,5 млн. гласоподаватели ще имат възможност да избират измежду 24 политически формации – 14 партии и 10 коалиции.
- Избиратели
Окончателният брой избиратели за вота на 19 април е 6 575 151, съобщи заместник-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева.
Ограничение да гласуват имат избиратели, които са поставени под запрещение – 9525 души, тези с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“ – 4311, и с издадено удостоверение за гласуване на друго място – кандидати, наблюдатели, членове на ЦИК и районните избирателни комисии – 577, допълни Матева.
- Избирателни секции
В общо 1654 секции ще се гласува на предсрочните парламентарни избори на 19 април в трите избирателни района в София, съобщиха от районните избирателни комисии.
В страната ще гласуваме с машини в 9354 избирателни секции, а в 2641 – само с хартиени бюлетини, каза председателят на ЦИК Камелия Нейкова. В секциите ще има по една машина, ще има 172 подвижни избирателни секции, а с видеонаблюдение ще бъдат около 11 650, каза Нейкова.
Адресите на секциите, както и броят на избирателите в тях могат да бъдат намерени в новата интерактивна електорална карта, публикувана на сайта на ЦИК.
От „Информационно обслужване“ анонсираха картата в началото на април. Всяка една секция ще бъде разположена на картата – колко са избирателите по списък, колко са гласували, колко са действителните гласове и колко – не, обясни тогава изпълнителният директор Ивайло Филипов.
- Вотът в чужбина
Извън страната ще има 493 секции в 55 държави. За сравнение – на 27 октомври зад граница бяха разкрити 719 избирателни секции в 57 държави. В 130 избирателни секции в 20 държави ще има възможност за гласуване с машини.
В Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Турция и САЩ ще има с 254 избирателни секции по-малко на парламентарните избори на 19 април в сравнение с вота на 27 октомври 2024 г. В началото на годината парламентът прие промени в Изборния кодекс, с които броят на секциите извън дипломатическите и консулските ни представителства в държавите, които не са членки на Европейския съюз, бе ограничен до 20.
През март Росица Матева отбеляза, че трите засегнати държави от промените в Изборния кодекс са именно Великобритания, Турция и САЩ.
Адресите на избирателни секции извън страната могат да бъдат намерени тук.
В неделя предстои осмият парламентарен вот от 2021 г. насам.
- Подготовката за вота е на финалната права
Днес машините за гласуване потеглят към различни точки на страната под охраната на МВР. В над 9300 секции ще се гласува с машина. Устройствата тръгват към Бургас след 15:00 ч., пише NOVA.
Първи изборен район – Благоевградски, пък е включен в пилотен проект на ЦИК и Министерството на електронното управление, чрез който избиратели с увредено зрение ще гласуват чрез тактилни шаблони. Те ще бъдат изработени пилотно за още четири изборни района – един в Пловдив и трите в София.
„Алфа Рисърч“: БСП прескача бариерата и става шестата партия в парламент
Шест партии влизат в 52-ия парламент според последното проучване на „Алфа Рисърч“, оповестено в последния ден от предизборната кампания.
Първа политическа сила е „Прогресивна България“ с 34,2%. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,5%, трети – ПП-ДБ с 11,6%, четвърти – „ДПС-Ново начало“ с 9,4%, пети са „Възраждане“ с 5,8%. Според данните на „Алфа Рисърч“, оповестени по бТВ тази сутрин, „БСП – Обединена левица“ прескачат бариерата и получават 4%.
На тези избори се очаква висока избирателна активност. Тя върви нагоре и стига около 60%, или около 3,3 милиона души.
Под 4-процентната бариера за влизане в парламента остават „Сияние“ с 3,2%, „Величие“ с 2,9%, МЕЧ с 2,8%, „Има такъв народ“ с 1,7%, АПС с 1,3%, „Синя България“ с 1%.
„Ако мога да обобщя резултатите, в момента голямата интрига не е за първото място, а за броя на партиите, които ще бъдат в следващия парламент, защото от това ще зависи и разпределението на мандатите, и възможностите за мнозинства. Тази интрига остава отворена“, обясни социологът Боряна Димитрова.
Според проучването 72% от хората са решили за кого ще гласуват още преди началото на кампанията. Тези, които са взели решение по време на нея, са 16%, а тези, които все още не са решили, са 12%. „Около 900 000 души решава по време на кампанията и в последните дни. Това не е малък процент и влияе на резултатите“, коментира Димитрова. | БГНЕС
Изследването е проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 13-15 април 2026 г. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
МЯРА: 16% разлика в подкрепата между първите ПБ и вторите ГЕРБ-СДС
Ако изборите бяха в първата половина на април, 34,6% от гласовете би спечелила „Прогресивна България“. Втори са ГЕРБ-СДС с 18,5% подкрепа, трети са ПП-ДБ с 11,4%. На четвърто и пето място в бъдещия 5-партиен парламент съответно са ДПС-Ново начало – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%.
„БСП-Обединена левица“ би била на самия ръб за влизане в бъдещото Народно събрание с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4% от гласовете.
Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио.
Социолозите от агенцията настояват, че това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди българи тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
„При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“, коментират те.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори.
„Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес.
Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят“, допълват от „Мяра“.
Най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили, или някакъв програмен формат правителство, биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет са добра опция за 8,2 на сто от запитаните. Над 1/5 от попитаните се колебаят. | БГНЕС
Данните са на агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“, с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
ТРЕНД: Пет сигурни формации с представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата
Пет сигурни формации с представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата. Предизборната кампания леко повишава активността, според проучване на „Тренд“, изпратено до медиите.
Данните са от проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 16 април 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1004 души на възраст 18+.
3 милиона и 200 хиляди пълнолетни български граждани декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, което е повишаване с около 100 хиляди души спрямо последното ни проучване, реализирано непосредствено преди началото на предизборната кампания, посочват от „Тренд“.
Оттам добавят, че не регистрират структурна промяна в електоралните нагласи в последния един месец. „Прогресивна България“ остава лидер с 33,2% подкрепа сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,1%. Битката за третото място остава оспорвана, като ПП-ДБ (11,2%) запазва крехка преднина пред ДПС (10,2%). Петата позиция остава за „Възраждане“ с 7,1% сред гласуващите, според проучването.
Три формации са на ръба на парламентарната бариера, добавят от „Тренд“. За БСП декларират, че ще гласуват 4%, но по-висока активност ще изложи на риск тяхното представителство. За „Сияние“ декларират подкрепа 3,9% от гласуващите, а МЕЧ също остава близо до бариерата с 3,7%.
В подредбата следват „Има такъв народ“ (2,1%), „Величие“ (1,7%), „Алианс за права и свободи“ (1,6%) и „Синя България“ (1%).
Изследването се провежда само на територията на страната, като вотът от чужбина би могъл да внесе определени промени в електоралната картина, уточняват от „Тренд“.
Източник: БТА, Николай Трифонов, / NOVA
