Наши по света! Професор Дими – благоевградчанинът, който учи китайците на кикбокс

„Така като ме гледаш с тая фигура, как мислиш, смеят ли студентите ми да не слушат“, казва Митко, като ми праща една снимка в страховита поза и двамата се заливаме в бурен смях. Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се „почти 45-годишен“ мъж е изтъкан от контрапункти…

Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, професор по бизнес английски, филолог и директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги… И от друга страна – шесткратен шампион на България по таекуон-до, треньор по кикбокс на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава. Но всички свои успехи той поставя на заден план: една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света – в Китай. Димитър Владиков, на когото в.”Струма” преди повече от година посвети статия, казва, че само е роден в Плевен, иначе си е от Благоевград. Там му минават детството, университетските години, там среща и голямата любов на живота си. Живее в един краен квартал – „Грамада”, населен с доста криминално проявени жители. Заедно с другите деца играе футбол в махалата, краде череши по лозята и по градините на хората. Отличник е, но и буйно дете. Изключват го от училище заради едно кроше. Като отличен ученик го слагат на първия чин, а зад него един повтаряч постоянно го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето, като му чупи зъб, разказва той пред „Труд“.

 

От малък се захласва по съдебните криминалета. Гледа смелите и борбени адвокати и си мечтае един ден да стане като тях. Завършва английската гимназия в Благоевград и право и българска филология в Югозападния университет, като втората специалност – с отличие.

ЖЕНИ СЕ ПО ЛЮБОВ ЗА СВОЯТА ЕДИНСТВЕНА МАРИЯ И ДВАМАТА ЖИВЕЯТ ЩАСТЛИВО… ДОКАТО В ЕДИН МОМЕНТ, КОГАТО СЕ ВРЪЩАТ ОТ ПЪТУВАНЕ В ЯПОНИЯ,

на Мария й откриват агресивно протичащ рак. Това става през юни 2014-та, а през юли нея вече я няма. Митко е съкрушен, дори му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, решава да замине далече, далече, там, където се надява по-малко да го боли от загубата. Праща CV-та насам-натам и избира Китай.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, му предлагат да преподава в един колеж. И така започва неговото

СТРАНСТВАНЕ ПО КИТАЙСКИ ГРАДОВЕ

На 25 октомври 2014-а каца в Ханджоу. В Университета по земеделие и гори „Джъджиян“ първия семестър преподава международно търговско право. След това продължава с бизнес английски.

През 2015-а се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов английски на стюардеси. През 2018-а лятото преподава в Пекин български език на китайчета. Там се свързва с посолството и тъй като е с българска филология, му предлагат да учи българчетата в неделното училище, става и негов директор.

През 2019-а се връща в Шанхай, където е приет с пълна стипендия за докторантура в университета „Джаотонг“. След първия семестър напуска, защото се оказва, че като преподавател ще получава 5 пъти повече, отколкото като докторант. От 2020-а преподава публично говорене в университета „Джаотонг“ в Шанхай. От тази учебна година отново е в Ханджоу, където преподава бизнес английски във финансовия колеж на университета.

„КИТАЙСКИЯТ НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ТРУДЕН ЕЗИК, КОЛКОТО СМЯТАТ НЯКОИ”, КАЗВА ТОЙ.

„Изкарах един 3-месечен курс, и това е. Другото съм учил сам и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Моят китайски е на разговорно ниво, не мога да водя лекции на него, но имам винаги китайска асистентка в клас, която се намесва при нужда”.

Студентите го обичат, за всички тях и за колегите си той е професор Дими. Преди няколко дни деканът на университета го помолил да направят връзка с български университети за обмен на студенти и програми. Да може от следващата година български студенти да учат в Китай на пълна стипендия, и обратното – китайски младежи да идват в България. „Аз вече съм пращал десетина китайски студенти в ЮЗУ в Благоевград, но тъй като това е финансов колеж, ще се свържа с колегите от висшите училища по застраховане и финанси“, казва Димитър.

След 10 години практика като адвокат по инвестиционно право в България днес Димитър Владиков и от другия край на света

ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОМАГА НА РОДИНАТА СИ.

В България той се е занимавал основно с представяне на страната ни като инвестиционна дестинация.

„И в момента сме приятели с някои от клиентите ми, директори на големи мултинационални компании. Помагам им да инвестират в България“, казва Димитър.

В Китай пък днес той помага на местните бизнесмени да си отворят компании в България, съответно да прехвърлят определени капитали и да започнат някакъв бизнес. С което всъщност помага на страната си. „Само миналата „вирусна“ 2020 година двама мои клиенти вкараха милиони в България“, смее се Димитър.

Не е ли нахалство да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили?

„Ние, българите, сме с много здрав дух, много бойци като характер, като манталитет – казва Митко. – Китайците са много меки, много дипломатични. Във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които дори се притесняват да ударят човек. Докато ние сме много по-бойни“.

В родината на бойните изкуства Димитър пристига със сериозен бекграунд – черен колан втори дан и 6 шампионски титли по таекуон-до. Има и сертификат за треньор по MMA. Между 2015-а и 2019 г. активно води групи в Шанхай. Там обаче таекуондото е включено в учебната програма, младежите не проявяват интерес и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс.

„В Тайланд преди 2 години много ми хареса тяхното традиционно бойно изкуство – тайландският бокс муай тай. И оттогава се запалих и продължавам да си го тренирам и тук“, казва Митко.

Обиколил е 3 континента,

ПОСЕТИЛ Е 36 ДЪРЖАВИ

и се определя на шега като луд авантюрист. Често преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува скъп ВИП билет, за да влезе в клетката на големите охранени 300-килограмови животни.

С него влизат двама дресьори с електрошокови палки. „И ти гледаш тайландците, гледаш го това огромно животно и си казваш, че ако нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят“, смее се Митко. Той успява да запази хладнокръвие, както го съветват дресьорите, започва да гали леко тигъра и дори ляга върху него като на възглавница.

ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ МУ ПРЕЖИВЯВАНИЯ Е В МАНАСТИРА „ШАО ЛИН”

„Нали едва ли не цял живот тренирам източни бойни спортове, исках да видя къде са се зародили“, казва Митко. Още първата година тръгва натам. Легендарният манастир сега е туристически обект. Димитър пътува цял ден с влак, автобус и после се катери пеша в планината. Пристига, когато портите на манастира вече са затворени за посетители.

„Явно съм бил много убедителен пред пазача, обясних му, че идваме от другия край на света и искаме да влезем само в двора, да направим няколко снимки и да разгледаме. По това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от векове. Енергията е наистина впечатляваща“, споделя Митко.

Когато молитвата приключва, той успява да си поговори с монасите. Разбира, че има 3 вида монаси. Едните само развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, истинските монаси, си спазват будизма, не пият, ядат само ориз и зеленчуци. Техният начин на живот е такъв, какъвто е бил преди векове.

НАПИСАЛ Е 7 КНИГИ

„Миналия семестър си изпълних още една мечта – публикувах първия си учебник по бизнес английски Business English Course. Той излезе тук, в Шанхай, и това ми е седмата книжка и първият учебник“, споделя Митко. Преди това има роман, два сборника с разкази, два с пътеписи, участва и в сборник с правни статии Legal Guide. Осмата книга, в която описва пътешествията си по острови, е почти готова.

Книгата му Around the World е излязла в американско издателство и се продава и в Amazon. Как е успял?

„В Съединените щати литературен агент се грижи за намиране на издателство и промотиране. Просто имам добри контакти по света“, обяснява Митко.

„Тук, в Азия, още 7 книги да напиша, няма да ми стигнат да опиша всички приключения – казва той. – Шанхай е космополитен град, с 25 милиона население, неповторима смесица от източна култура и от навлизането на модерните технологии. Тук всичко се плаща през телефона, нямаш нужда от портфейл и паспорт. Има огромни небостъргачи, тук е и 632-метровата „Кула“ – втората най-висока сграда в света след „Бурж Халифа“ в Дубай.“ При толкова много занимания, каква ли е неговата представа за успех? „Може би ще ви изненадам, обаче моята представа за успех беше семейният живот – казва Митко след дълга пауза. – Аз най-щастлив съм се чувствал в деня на моята сватба с Мария… Оттам нататък вече другото го приемам просто като част от играта…“.

Свързани новини

Община Благоевград ще извърши трета дезакаризация на зелените площи в града и селата

vesito

38.7% от тестваните – положителни за COVID-19, 125 нови случая в Благоевград

vesito

Краставиците поскъпнаха с 30 на сто само за седмица

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.