Месни заговезни е! От днес започват строги забрани, ето какво се прави за последно

Осем седмици преди Великден православната църква чества Месни заговезни. На този ден вярващите ядат за последно месо преди големия християнски празник Възкресение Христово. Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Тази година празника се пада на: 23 Февруари 2020г., (неделя) Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.

Освен Неделя Месопустна, празникът се нарича още Денят на Страшния съд. По време на богослужението в храмовете се чете евангелският текст, посветен на притчата за Спасителя на Второто пришествие. Църквата припомня, че ще дойде ден, в който ще бъде потърсена отговорност за делата, извършени на Земята. Затова призовава вярващите да запазят покаянието, смирението и любовта в сърцата си,пише блиц. Съобразявайки се с човешката душевна слабост, църквата въвежда постепенно християните в началото на Великия пост, който тази година започва на 2 март.

Седмицата до Сирни Заговезни вярващите могат да ядат млечни продукти, но трябва да се въздържат от месо. Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки“ (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.

До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости. На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.“заговяват от месо„, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки“ се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.

В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.

Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. Обичаи Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща. Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците.

В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка. Традиции По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката.

Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

Свързани новини

Коронавирус в Благоевград! Пак 3-ма новозаразени

vesito

3 нови случая на COVID-19

desi

Мечтите се сбъдват! От дома за сираци до върха на цирковото изкуство

vyara

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.