Благоевградското Четвърто училище е на път да предизвика революционни промени в обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) в България. То е първото учебно заведение в страната, в което с помощта на американски специалисти педагогическият екип прилага нов подход за придобиване на знания и умения на деца с двигателни, умствени, езиково-говорни и ментални проблеми.
Информация за това даде преди дни на пресконференция кметът на Благоевград Илко Стоянов, а поводът бе случаят с изчезналия 12-г. аутист Сашко от Перник, който разтърси цяла България. Градоначалникът огласи, че от 2,5 години в Четвърто училище в кв. „Грамада“ с помощта на българска и американска фондации се внедрява нова методология за работа с деца с аутизъм и други нарушения и увреждания. Стоянов съобщи, че тази година общината е подкрепила, макар и с малко, този процес и призова Министерство на образованието да се ангажира с изработване на цялостна стратегия, която да се прилага от държавата, в партньорство с гражданското общество.
Всичко започнало преди 2,5 г., а директорът на Четвърто училище Илиян Чапкънов е откровен, че в началото бил скептичен, че може да се промени статуквото, установената система и дори навиците на персонала от педагози, психолози и ресурсни учители.
По закон в една паралелка в България може да има до 3 деца със СОП, но те могат да вгорчат живота на учителя и останалите хлапета в класа, ако не се намери точният подход към всяко от тях. Това обаче на практика почти никъде у нас не се случва и най-често децата с проблеми се „изключват“ от общата работа, като ги карат да рисуват или да се занимават с други „тихи игри“, за да пречат възможно най-малко на работата на останалите. Само единици от тях, тези с изключителни умствени възможности, продължават след 7 клас и завършват по-горна степен на образование. Болшинството остават изолирани и „скрити“ в социални институции и обречени цял живот да разчитат на помощи от държавата и обгрижване от близките.
Да променят живота на семействата и на децата със СОП и да ги превърнат във възрастни, способни сами да се грижат за себе си и да са полезни с труда си на обществото, са се нагърбили директорът на Четвърто училище в Благоевград Ил. Чапкънов, бизнесменът Димитър Урдев и голямата част от екипа на школото в благоевградския кв. „Грамада“.
Преди около 3 г. при визита в училище в Италия Ил. Чапкънов бил изумен как се работи с децата със специални потребности и че за всяко от тях има назначен ресурсен учител, с когото то влиза в час. Приобщаващото обучение, въведено у нас преди 6-7 г., в италианската образователна система, функционира още от средата на седемдесетте години на миналия век, обяснява директорът и сочи тъжната статистика, че през последните години броят на децата със СОП у нас непрекъснато расте. В Четвърто училище в тази група са 13 деца. Първата сериозна спънка в работата, с която се сблъскал директорът на школото, била отказът на родители да признаят, че детето им има проблем. Последният случай е от началото на тази учебна година, когато майка дори обвинила педагозите, че „развалили“ детето й, когато я информирали, че то има ментални проблеми, а молбите им да предприеме целенасочени занимания и да потърси специализирана помощ категорично отхвърлила.
„Ако родителите не приемат фактите, няма как да се помогне на децата им, защото първата стъпка е специализирана комисия да установи състоянието им и да прецени нуждите им“, обяснява Чапкънов.
„Лошото е, че много семейства все още се срамуват от дете със СОП, а без семействата е невъзможно специалистите и учителите да постигнат резултати“, директно сочи проблема строителният предприемач Димитър Урдев. Той има лична причина да следи всичко, свързано с аутизма, което се случва в страната ни през последните години, и е амбициран да провокира промени на статуквото. „Истината е, че образователната ни система, също както и обществото ни, не е пригодена да приеме децата със СОП и всичко се прави само по документи. Как от едно дете със СОП може да се иска в училище да покрие същите образователни норми като останалите, това е абсурдно! Проблем е също, че в България и педагозите не са подготвени да работят с деца със СОП, няма кой да ги научи, а болшинството и не искат, защото е по-лесно да си излееш урока и на обяд да си тръгнеш. Но времената вече са други, в интернет и в you tube вече всеки може да намери всякакви уроци, и днес ролята на учителите е да превърнат учениците си в личности, мислещи и можещи. Не съм сигурен дават ли си сметка повечето педагози какво влияние имат върху тези деца. Факт е, че педагогическият персонал има нужда от помощ, за да се справя с тези деца. Но ако чакаме някой друг да дойде и да промени системата, това никога няма да стане. Някой трябва да започне отнякъде и ние в Четвърто училище правим точно това, променяме статуквото“, каза Д. Урдев.
Стимул, че това може да се случи, им дал един американец, дошъл преди 3 г. на конференция в София. „Видях се с него и веднага усетихме, че ценностната ни система е еднаква. Беше започнал да прави център във Варна, но прехвърли усилията си в Благоевград, защото тук почвата вече бе готова“, обясни бизнесменът. Той е Чат Хъникът, специалист поведенчески анализатор и собственик на американската компания Evidence Based Classroom Solutions International, която е ангажирана с работата с деца със СОП в училищата в два щата на Америка.
„Поведенческите анализатори в целия свят са едва 30-40 души, като всеки от тях на всеки две години преминава проверки. В нашата страна има само един специалист поведенчески анализатор, терапевтите са 15-16, но никой не иска да работи с деца в ученическа възраст и възрастни“, обяснява Урдев и добавя: „Всички искат да работят с най-малките в доучилищна възраст, защото с тях е много по-леко, но дори и тогава не работят в група, а заниманията са индивидуални, както ги провежда психологът в училище – взима детето, което 1 час стои при него и нещо прави, но какво, един господ знае. В училище това не струва нищо на родителите, но във всеки един частен център цената е 50 лв. на час, при това не астрономически, а 50-минутен. Затова идеята ни в Четвърто училище е да създадем и да покажем модел за работа с тези деца, който е различен от наложената практика в образователната система в България, така че по подходящ начин, с необходимата подкрепа деца със СОП да разгърнат своите възможности. Всяко от тези деца има различни възможности, дори диагнозата да е една, не може да се приложи един начин на работа, защото той може да е добър за едното, но не и за другото. Поведенческият анализ е научен подход, който е доказан в множество страни, в които се прилага, като идеята е образователният материал да се поднесе по подходящ начин на децата с дефицити, така че те на база на персоналните си интелектуални способности да го възприемат, като едновременно се правят ролеви игри за подобряване на социалните им умения и комуникация. Голямата заслуга на г-н Чапкънов е, че прие предизвикателството и е готов да направи нещо в тази област, защото ако хора като него и учителите не разберат, че всички имат нужда от преквалификация, нищо не може да се случи!“, каза Д. Урдев.
За изминалите 2,5 г. Чат Хъникът вече няколко пъти идва в България със свой екип специално да правят обучения в Четвърто училище, които са с продължителност от 2 седмици до месец. Те учат педагозите как да разпознават и да работят с децата със СОП и други анормални прояви в поведението, и как да ги приобщават в колектив с останалите ученици в класа. Заради специалното обучение на деца със СОП в училището в кв. „Грамада“ семейство дори се преместило от София да живее в Благоевград, а за да работи съвместно с едни от най-добрите в света, в областния център на Пиринско дошла и млада специалистка от Варна.
В Четвърто училище вече са правени обучения и вътрешноучилищни квалификации на педагогическия екип. На въпрос могат ли да се задължат преподавателите да преминат допълнително обучение, ако те не искат, директорът обяснява, че от министерството ги задължават да провеждат подобни квалификации, а Д. Урдев обобщава: „Всичко може да стане, ако има желание. Министерството може да повиши изискванията, след като повиши заплатите на учителите. Да си учител е престижно, но и отговорно, защото моделираш следващото общество, което ще дойде след нас, затова всеки един трябва да съзре отговорността си като част от това общество. Днес учителите трябва да работят освен с децата с дефицити и с тези със семейни проблеми, които преминават през кризисни периоди, а не само да се викат родителите и тези деца да се местят от една в друга паралелка или училище, така не им се помага. Тук е отговорността на педагозите, защото да създадеш личност е много повече, отколкото да си изнесеш урока“.
Школският директор Чапкънов признава, че за съжаление броят на децата с асоциално или агресивно поведение все повече нараства през последните години. „Много е трудно да се помогне на такива деца, особено когато те не идват на училище и родителите демонстрират нулева ангажираност“, отбелязва той.
Миналата година след разговор с министър Красимир Вълчев МОН финансирало с 45 000 лв. престоя на американските експерти в Четвърто училище. Завчера директорът на благоевградското школо бе информиран с писмо от МОН, че тази година ще получи 15 200 лв. за обучителната програма, която преди месец и Община Благоевград е подпомогнала с 10 000 лв. С парите се покриват разходите на американския екип, които на година са около 150 000 лв. За родителите на хлапетата в групата, с която работи той и обучаваните от него специалисти и педагози, целият труд е напълно безплатен, а рестото се поема от Д. Урдев, негови съмишленици и самия Чат Хъникът.
„Това е началото. Оборудвахме две стаи, в които се провеждат заниманията на децата в часовете, когато паралелката има математика, български език, история, география и т.н. Когато имат рисуване, музика, физкултура, са целият клас. Досега сме се опитвали да не влизаме в прожектора на общественото внимание, защото капацитетът на Четвърто училище за работа с деца със СОП е ограничен и групата не може да се увеличава, а как да откажеш на родител”, обясни Д. Урдев.
За да се създаде устойчив модел, който да се развие в годините и да е в полза на цялото общество, той е решил да поеме обучението на двама специалисти в САЩ идното лято, които месец и половина ще могат на място в реална обстановка да видат как се случват нещата. „Този модел работи от 20 г. в САЩ и се е доказал като най-ефективния засега в цял свят, но разликата е, че там на едно място се срещат образователна, социална и медицинска услуга, като и по трите канала се наливат огромни пари. Давам си сметка, че ако не направя нещо, от което да се възползват повече деца, а защо не всички нуждаещи се в България, то ще е безсмислено“, отбелязва той. Затова се водят преговори с чуждестранна фондация да финансира 6-месечно обучение на 40 млади българи годишно в Америка за работа с деца със СОП, като програмата ще бъде насочена основно към млади и необременени от системата специалисти.
В края на учебната година МОН очаква да получи от Четвърто училище разработена методология за работа с деца със СОП.
„Истината е, че не може и не трябва да се работи на парче, а темата, свързана с децата с аутизъм, е много деликатна. Далеч преди изчезването на Сашко от Перник, който успя да обедини хора от цяла България, тук, в Благоевград, се работи в подкрепа на децата с аутизъм и приобщаването им в училищна среда, а дейността е подета от хора, които влагат собствени средства“, каза кметът на Благоевград Илко Стоянов. И посочи, че общината ще съдейства с каквото може този нов модел на обучение да бъде основата за изработване на цялостна държавна стратегия децата и възрастните със СОП да живеят достоен и самостоятелен живот.
Източник: Вестник Струма
