Лекарите масово бойкотират електронните рецепти, когато не са по НЗОК

Лекарски практики, които са издали десетки хиляди електронни предписания по линия на НЗОК, отказват да предписват електронно лекарствата на свободния пазар, въпреки че имат техническата възможност за това. Практика с над 100 000 е-предписания по НЗОК има само 1 издадена електронна бяла рецепта, а такава с над 80 000 електронни предписания по НЗОК няма нито една електронна бяла рецепта. Тези данни изнесоха от Българския фармацевтичен съюз в неделя, когато съсловието отбеляза своя професионален празник.

От 1 юни миналата година лекарствата по лекарско предписание, които се поемат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), задължително се изписват с електронна рецепта. Това трябваше да се случи и за лекарствата с рецепта на свободния пазар, но служебните правителства отстъпват пред недоволството на лекарското съсловие, което не иска електронните предписания да са задължителни, а по желание на лекарите. Лекарите изтъкват множество оправдания като липса на техническа възможност, интернет, ток и други за това белите рецепти да останат и на хартия. От 1 ноември белите рецепти трябваше да се издават задължително когато лекарят си е на работното място и задължително за антибиотици, но служебният екип на МЗ предложи промени в наредбата, с които запазва сегашното положение: белите рецепти да се изписват и на хартия, и електронно – по преценка на лекаря.

Оказва се, обаче, че дори лекарските практики с най-много електронни предписания по линия на НЗОК, не издават електронни бели рецепти за лекарствата, които не се по каса.

„Явно страхът е наистина много голям, щом дори не са опитали да издадат електронна рецепта“, коментира главният секретар на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов.

Той изнесе и данни за лекарите и лекарските практики, които все пак издават електронни бели рецепти. С най-много електронни бели рецепти – 1363 е практика, която по линия на НЗОК е пуснала около 11 000 електронни рецепти. Със 742 електронни рецепти е лекар или практика, която има само 4 рецепти по линия на НЗОК. Според Маринов това разбива мита, че лекарите, които не работят с НЗОК, не могат да издават електронни рецепти. „Всичко е въпрос на желание“, заяви той.

Въпреки това делът на електронните бели рецепти остава нищожен на фона на всички електронни предписания до момента. „От 17 декември 2020 г. когато започна издаването на първите електронни рецепти, до момента са издадени почти 22 млн. От тях под 20 000 са бели е-рецепти или 0.08617%. Почти всички са по НЗОК и същевременно 3986 практики някога са издавали е-рецепта, а 2920 или 73% от тях никога не са издавали бяла е-рецепта.“, съобщи Маринов.

Според Фармацевтичния съюз съществуването на хартиени рецепти позволява отклоняването на лекарства в неясни посоки. Ако всички рецепти са електронни, то ще може да се прави реален превантивен контрол по предписването и отпускането, казват от съсловната организация.

„Когато има връзка, а на практика такава има в МЗ, между системата за проследяване на наличностите от лекарства СЕСПА и Националната здравноинформационна система (НЗИС), ще може да се извършва превантивен контрол по отношение на отпускането на лекарства с рецепта. Ако една аптека започне работния си ден с 5 антибиотика и вечерта приклячи с 1 опаковка, то тя трябва да има 4 изпълнени рецепти. В момента електронни рецепти на практика няма. Ако всички рецепти бяха електронни, аптеката нямаше да може да отпуска без лекарско предписание. В момента всички разлики между приход, разход и наличности, се обясняват с наличието на хартиени рецепти. Точно съществуването на хартиени рецепти позволява отклоняването на лекарства в неясни посоки“, каза Маринов.

Маг.-фармацевт Анжела Мизова коментира, че в последните две години се е задълбочил проблемът с временната или постоянна липса на определени медикаменти по ясни или неясни причини.

Затова фармацевтите отново настояха да се разреши генеричната замяна на лекарства в аптеките, а също и да е видимо за аптеките в кои складове има наличности от даден продукт.

Маринов коментира, че при сегашната вертикална интеграция на пазара, при която производител на лекарства е свързан с търговец на едро и аптеки, се получава така, че само определени вериги аптеки имат наличности от някои дефицитни медикаменти, а други аптеки нямат достъп до тях.

Председателят на Фармацевтичния съюз Велина Григорова посочи, че всеки четвъртък електронната система за проследяване на наличностите СЕСПА генерира списък с дефицитни лекарства, забранени за износ от България, но често в този списък липсват голяма част от лекарствата, за които аптеките са получили откази да бъдат доставени. „Това реално означава, че лекарствата са в България, но не са в аптеките“, посочи Григорова.

От съсловната организация отново се обявиха за генерична замяна на лекарства в аптеките, което би помогнало при липси на определен медикамент, както и срещу нарастващите цени на продуктите. От Фармацевтичния съюз припомниха, че са предлагали генеричната замяна с известни ограничения за продуктови групи, както и правила, по които да се извършва, но и до момента за прогенеричната политика само се говори и се обявява като приоритет в стратегии и програми.

„Генеричната замяна в електронна среда остава пълна проследимост, кой какво е отпуснал и ще подобри достъпа на българския пациент до лекарствени продукти и лечение“, посочи Мизова.

Източник: mediapool.bg

Свързани новини

Председателят на Общински съвет – Харманли изгуби битката с КОВИД

vesito

Половин Гърция в едномесечна карантина от вторник, затварят кафенета, ресторанти, кина, театри, съдилища, археологически обекти, музеи и фитнесите

vesito

36 новозаразени с коронавирус в Благоевградска област

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.