Колко ученици се нуждаят от електронни устройства за новата учебна година?

И през новата учебна година обучението от разстояние в електронна среда ще бъде важна част от обучителния процес. С много голяма степен на вероятност можем да очакваме, че стотици хиляди ученици през различни периоди от време ще се обучават електронно, като не е изключено цялата образователна система или големи части от нея да преминават в обучение от разстояние за определени седмици – подобно на изминаващата учебна година. Предходните месеци ясно показаха, че онлайн обучението за продължителен период води до сериозни дефицити за всички деца и особено за учениците без подходящи електронни устройства и / или интернет връзка. Какъв е техният брой и в кои училища се обучават? Има ли МОН план за това как да достигне до тези ученици? Какво могат да направят училищните директори? 

През март 2020 година в началото на извънредното положение и дистанционното обучение, предизвикани от ковид пандемията, МОН и регионалните управления на образованието излезнаха с оптимистичната информация, че едва между 5 и 10% от учениците, тоест между 35000 и 70000 ученици нямат свои електронни устройства. Още тогава Център Амалипе алармира за свръхконцентрацията на ученици без подходящи устройства и без интернет връзка в селските училища, както и в училищата с концентрация на уязвими групи в големите градове. Няколко месеца по-късно – през юли и през ноември 2020 година, Регионалните управления на образованието събраха информация за необходимите устройства от всяко едно училище. Обобщението показва, че училищата са идентифицирали необходимост от 166000 устройства за онлайн обучение. Както посочената информация, така и обратната връзка получавана от хиляди учители и стотици директори ясно показаха, че десетки и дори стотици хиляди ученици нямат свои устройства или интернет връзка, за да могат да участват в синхронни форми на обучение от разстояние в електронна среда.

Десетки училища и неправителствени организации започнаха спонтанни кампании, чрез които набират средства или устройства за онлайн обучение. Така например в рамките на кампанията ”Стара техника за ново начало” бяха разпределени над 1000 таблети, лаптопи и компютри. Разбира се, тези усилия нямаше и няма как да помогнат на всички училища и ученици. МОН също предприеме действия за подсигуряването на компютърни конфигурации за училищата. През октомври 2020 година, Министерският съвет отпусна 12 милиона лева за закупуването на 16 хиляди мобилни компютри. Такива бяха предоставени в рамките на национални програми, на проект “Образование за утрешния ден” и други. Най-голямата инвестиция в тази насока е стартиралият през февруари 2020 първа година проект “Равен достъп до училищно образование в условията на кризи”, в рамките на който вече се предоставят / ще бъдат предоставени преди началото на новото учебна година близо 65 хиляди компютърни конфигурации за ученици и още 20000 за учители. Така общо със средства от държавния бюджет, националните програми и европейските фондове до края на август в училищата ще бъдат предоставени или вече са предоставени над 86000 мобилни компютри. Означава ли това, че понастоящем има необходимост от 80 хиляди други лаптопи или таблети? 

(ОРЕС- обучение от разстояние в електронна среда)

Всъщност, реалната цифра на необходимите устройства по училища към началото на новата учебна година би била около 103000. Не става дума за математическа грешка, макар на пръв поглед да изглежда точно така – от 166 000 идентифицирани като необходими през ноември 2020 година изваждаме 86000 вече предоставени устройства и очакваме да получим разлика от 80000, които е необходимо да бъдат намерени и предоставени. Но в случая става дума за уравнение с няколко неизвестни и отговорът училище по училище води до цифрата от 103000. Разбира се, тя също не трябва да бъде абсолютизирана поради причини, които ще обясним по-долу. 

Две са основните причини, поради които нуждата от подходящи устройства за обучение от разстояние, остава толкова голяма. Първата от тях е свързана с факта, че учениците без устройства не са равномерно разпределени във всички училища. От близо 2290 общински и държавни училища подали информация към регионалните управления през ноември 2020 година, малко над една четвърт (или 599 училища) са посочили, че учениците без устройства са единици и процентът им е под два. В 504 училища (тоест 22 процента от подалите информация) учениците без устройства са повече от половината. На практика в тези училища онлайн обучение няма как да бъде организирано без то да изключи мнозинството от учениците. В 549 други училища учениците без устройства са между 20 и 50 процента. В 648 училища между 2 и 20% от учениците не разполагат с устройства за дистанционно онлайн обучение. 

Само по себе си свръхконцентрацията на ученици без устройства не е новина. Прегледът на идентифицираните нужди по училища ясно показва, че профилираните гимназии – особено природо-математическите и езиковите гимназии, обучават преди всичко ученици разполагащи със свои устройства. Към тях следва да добавим голяма група основни и средни училища, които обучават ученици от по-богати семейства и семейства с добре осъзната потребност от инвестиции в качеството на образование на своите деца. Тези училища са добре известни – във всеки по-голям или по-малък град ги определят като “елитни училища”. На противоположния полюс са училищата в много села, кварталните училища в големите ромски квартали в областните центрове и по-малките градове, както и една част от професионалните гимназии.

Образователната сегрегация, разбирана не само етнически, но и в по-широкия социален смисъл на този термин, намира ясно потвърждение и в свръхконцентрацията на ученици без устройства за онлайн обучение в определени училища. 

Втората причина е свързана с избрания подход за разпределяне на закупените устройства от държавния бюджет и по проект “Достъп до училищно образование в условията на кризи”. И в двата случая бе избран подход, според който: 

Бяха закупени устройства с високи характеристики и респективно – висока цена. Този подход не е най-удачния от гледна точка на необходимостта да бъдат достигнати възможно най-голям брой ученици. С предоставените 12 милиона лева от държавния бюджет и още 109 милиона лева по програмата “React eu” бяха закупени лаптопи за повече от 900 лв единична цена. При залагането на характеристики от по-нисък клас, с тези средства биха могли да бъдат закупени двойно повече устройства. Закупените и предоставените лаптопи са с високи характеристики, устойчиви на удар и могат да бъдат оправдани с необходимостта от модернизация на компютърната база в българските училища. В същото време именно високата цена прави доста съмнително доколко тези устройства ще бъдат реално предоставени на учениците за ползване в семейна среда в случай на пандемия.

Още по-съмнително е доколко би се реализирала междуучилищна взаимопомощ, така както е заложена в проект “Равен достъп до образование в условията на кризи” (React eu). В проекта, както и в предходната инвестиция по закупуването на лаптопи от държавния бюджет, е разписано, че в случаите на криза училищата с голям брой ученици без устройства ще получат такива за временно ползване от училищата без нужда от устройства. Регионалните управления на образованието следва да организират този обмен на устройства, но много от експертите в тях се съмняват доколко той може реално да се работи в практиката. В допълнение, много училищни директори споделят, че част от родителите отказват да вземат толкова скъпи устройства, поради страх дали мога да ги опазят.

Закупените устройства бяха предоставени но училищата на базата на броя ученици, които се обучават в съответното училище, а не на базата на идентифицираните нужди от устройства за онлайн обучение от разстояние. Това означава, че така наречените “елитни училища” получиха значително повече компютърни конфигурации от необходимите им за обучение от разстояние. Както посочихме по-горе, в почти 600 училища бяха получени значително повече устройства от броя на учениците без такива. На обратния полюс останаха голяма част от селските училища и училищата с концентрация на уязвими групи, в които направените инвестиции почти не доведоха до промяна в кризисната ситуация. 

Така например, в една от големите Великотърновски училища едва 20 ученици от близо 1500 не разполагаха със собствени устройства през ноември 2020 година. Тази необходимост бе лесно покрита, тъй като със средствата от държавния бюджет, предоставени в края на годината, бяха закупени 24 устройства, а още 4 други бяха предоставени по една от националните програми. В рамките на проект “Равен достъп до училищно образование в условията на кризи” училището получи още 132 лаптопа. В същото време, в едно от малките училища в град Велико Търново, 50 ученици от общо 92 не разполагат със собствени устройства, според справката подадена към регионалното управление през ноември 2020 година. Чрез различните програми училището получи 17 устройства, което означава, че още 33 ученици към началото на новата учебна година ще бъдат без такива. Също толкова сложно е положението в селските училища на община Велико Търново, в които учениците без собствени устройства са голям процент, макар и относително нисък брой. 

Избраният подход за разпределяне на устройствата между училищата на базата на брой обучаеми ученици, а не като се отчитат учениците без устройства, може да бъде разбран относно устройствата закупени със средства от държавния бюджет, но същият подход трудно може да бъде оправдан по отношение на устройствата, предоставени по проект “Равен достъп до училищно образование в условията на кризи”. Проектът е финансиран със средства от Европейския инструмент за реакция на ковит кризата React.EU, чиито основни задачи са да подпомогне държавите-членки с преодоляването на предизвикателствата, поставени от пандемията и съпътстващите я дистанционно обучение / обучение от разстояние в електронна среда.

Основната цел на проекта, така както е одобрен и от Европейската комисия е да не се допусне прекъсване на образованието и приобщаващото обучение в условията на криза, както и да се осъществи превенция на отпадането от училище. Очевидно е, че за постигането на заложената цел е необходим подход, който да отчита потребностите от устройства за обучение от разстояние. От тази гледна точка избраният по проекта подход на практика подменя целите, с които е одобрен проекта. Ако това бе направено от неправителствена организация или община, те вероятно биха претърпели сериозни финансови корекции. Проектът се реализира от конкретен бенефициент МОН, което ангажира или би трябвало да ангажира Министерството с намирането на подходящ начин за обезпечаването на устройства и в училищата с концентрация на ученици без собствени устройства.

Отвъд цифрите и фактите 

Както посочихме по-горе, информацията подавана от училищата към регионалните управления за потребностите от устройства през ноември 2020 година не следва да бъде приемана еднозначно. Дали поради неразбиране, или заради желание да бъдат получени повече устройства, част от училищата са завишили подаваната информация и в някои от случаите са поискали повече устройства от броя ученици, които обучават. Голяма природо-математическа гимназия е посочила, че нито един от учениците нямат собствено устройство, което трудно може да бъде удостоверено. Все пак тези случаи са единични изключения и вероятно голямата част от училищата са подадени коректна и точна информация. При всички положения МОН следва да намери начин да събира достоверна информация и да я обновява периодично. 

Броят на учениците без устройство за обучение от разстояние в електронна среда и особено свръхконцентрацията на тези ученици в определени училища показват една стряскаща картина. В 22 процента от училищата повечето ученици нямат устройства, а в друга една четвърт делът на учениците без устройства е между 20 и 50 процента. Практиката от предходните месеци показва, че обучението от разстояние в този тип училища е невъзможно без самоотвержената работа на образователни медиатори, които разнасяха учебни материали от врата на врата и по този начин бяха единствената връзка на училището с учениците без устройства. Въпреки това, трудно можем да си представим, че в тези случаи обучението от разстояние е било напълно ефективно. Проучване на Център Амалипе сред 200 училища с концентрация на уязвими групи ясно показва, че въпреки всички мерки, които училищата предприемаха, обучението от разстояние засилва отпадането от училище и поставя под заплаха постигнатите през предишните години успехи по отношение на повишаване на обхвата. Екипите за обхват не припознаха темата за отпадането по време на обучение от разстояние и не предприеха усилия за гарантирането на обхвата по време на кризисната ситуация. Нещо повече, разделението между училищата, което е факт от десетилетия, се засили допълнително. 

Въпреки направените сериозни инвестиции за набавянето на устройства за обучение от разстояние, ситуацията на терен остава тревожна. В началото на новата учебна година над 100 хиляди ученици ще продължат да бъдат потенциално изключени, ако се стигне до обучение от разстояние в електронна среда. А стотици училища, в които учениците без устройства са мнозинство или голям процент ще разчитат преди всичко на работата на образователните медиатори и на това, че класовете с по една паралелка остават по-дълго в присъствено обучение. 

Необходимо е Министерството на образованието да подпомогне училищата с голям брой / процент ученици без устройства. Към този момент това може да стане по три начина. Първо, Регионалните управления на образованието следва да създадат и проиграят схема за взаимопомощ между училищата в случай на обучение от разстояние в електронна среда. Както е посочено в проект “Равен достъп до училищно образование в условията на кризи” училищата с достатъчен брой устройства следва да подпомогат подпомагат училищата, в които ученици няма такива устройства. Необходимо е конкретните параметри на училищна взаимопомощ да бъдат уточнени ясно още начало на учебната година. Второ, при разпределянето на нови устройства от евентуален втори етап на проекта, е много важно да бъдат отчетени учениците без устройства и помощта да бъде насочена приоритетно към училищата с такива ученици. Решението устройствата да бъдат насочвани към училищата в зависимост от броя ученици в тях е най-лесното от политическа гледна точка. По този начин, обаче, се задълбочават и без това сериозните диспропорции между различните училища. Третият начин, по който МОН следва да подпомогне провеждането на обучение в електронна среда е като подсигури необходимите устройства в училищата с концентрация на ученици без такива. 

*Анализът е изготвен и публикуван от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

Източник: mediapool.bg

Свързани новини

Подписан е договор от името на страните членки на ЕС с фармацевтична компания за ваксина срещу коронавируса

bilyana

Тъжна вест! Почина емблематичен български писател

vesito

Нито един заразен с коронавирус в Благоевградско

desi

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.