Затворник с иск за 30 бона към държавата, лоши му били условия в затвора

Затворник от Пловдив заведе дебел иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Причината е неблагоприятните условия, в които пребивавал, докато излежавал 5-годищна присъда от 2014 до 2019 година. В исковата си молба мъжът заявил, че бил лишен от елементарни хигиенни и битови условия.

Според него, по този начин се нарушавали правата му, регламентирани от националното и европейското законодателство.

Липсвала и достатъчна жилищна площ, като на човек се падали под 3 кв. м. В килиите пък имало дървеници, хлебарки и гризачи.

Не бил осигурен санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода. Освен това, затворникът твърди, че не му била осигурена работа. Такава се давала само на някои затворници, избирани по неясни критерии.

Мъжът твърди, че бил във вложено здравословно състояние, след претърпян микроинфаркт. В жалбата си той изтъква, че почти не вижда с едното око, страда от артрит и нарушено кръвообращение, но не му бил осигурен достъп до медицински услуги.

Всичко това му причинило душевни страдания, страх за живота и здравето, обида, възмущение и психологически дискомфорт.

Различно било становището на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”, чийто процесуален представител се явил в съда.

Той поискал магистратите да отхвърлят претенциите на ищеца като неоснователни. По делото се явил и прокурор, който също изказал становище, че затворникът не е доказал твърденията си.

Към делото били приобщени множество доказателства. От едно от становищата ставало ясно, че в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не се води официална статистика за броя на леглата по спалните помещения.

От предоставената информация обаче ставало ясно, че при влизането си в затвора мъжът бил настанен в помещение с площ 27 кв. в., със санитарен възел.

Впоследствие бил преместен в друго помещение, с приблизително същите размери.

Всяко помещение било обзаведено с легла и шкафове за всеки пребиваващ, като имало достъп и до течаща вода. Стоите се отоплявали с парно.

Оказало се обаче, че е невъзможно да се изчисли с колко лишени от свобода е бил настанен ищецът.

В съда било представено и медицинското досие на подсъдимия, в което се съдържали копия от амбулаторни прегледи, изследвания и епикризи.

От документите ставало ясно, че в началото на 2018 година той два пъти посетил кардиолог, а впоследствие му били изписани лекарства. В края на същата година му били изписани нови.

Поставената диагноза обаче не била инфарт, а есенциална хипертония, като не било препоръчвано и болнично лечение. Освен това, в затвора имало лекар на разположение, като ежедневно се правели графици на постовете, за които може да се запише лишеният от свобода, ако има здравословни оплаквания, е записано в мотивите на магистратите.

От дирекцията заявили още, че дератизация и дезинсекция се извършвала през три-четири месеца, като при възникнала необходимост имало възможно да се извършват и извънредни такива.

В периода, в който ищецът излежавал присъдата си, се извършили и основни ремонти на килиите, а периодично се подменяли кранчета и счупени прозорци, сменяли се осветителни тела, отстранявали се течове.

В хода на съдебното следствие била назначена и експертиза, при която се установило, че мъжът е претърпял тежка травма при удар с пръчка, когато бил още дете.

В резултат била разкъсана роговицата, като няма данни дали е извършена операция. Зрението обаче постепенно намалявало, като се появила и болка. През 2006 била препоръчана операция, а мъжът бил диагностициран с глаукома.

През 2015 година, след повторна консултация, диагнозата била потвърдена, като се препоръчало болнично лечение и евентуална операция. Според заключението, след такова нараняване е малко вероятно той да възстанови зрението си, дори да се подложи на операция.

Адекватно лечение би било подлагането на терапия, но документация за назначена такава липсвала. Вещото лице уточнило, че в случая се касае за стара травма, като нямало никаква динамика в състоянието през последните години.

По делото били назначени още 3 експертизи, които установили медицинското състояние на мъжа.

В съда се явил и бивш съкилийник на затворника. Пред магистратите той потвърдил, че в едно помещение обикновено съжителствали между 8 и 12 души. Площта била много малка, а хигиената – лоша. В килиите имало дървеници, гризачи и хлебарки, въпреки че се пръдкало два-три пъти в годината.

По думите му по таваните имало мухъл, а в килията, в която двамата пребивавали заедно, чакали цяла година, за да бъде сменена счупената врата между тоалетната и мивката.

От разказа му станало ясно, че по принцип затворниците имат само студена вода, а през лятото в повечето стаи такава изобщо нямало, тъй като налягането било ниско. До миналата година нямали метли, препарати и лопати, с които да почистят спалните си помещения.

Мъжът потвърдил, че ищецът пиел много лекарства и често си слагал капки за очи. Казвал, че ако ги няма капките, би било невъзможно да спи. Често ходел до стационара, като няколко пъти му изписвали нови лекарства. С тях обаче затворникът се снабдявал отвън.

В крайна сметка, съдът приел, че действително са допуснати нарушения, докато мъжът пребивавал в затвора. В мотивите на магистратите е записано, че безспорно той е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, което се потвърждава от всички доказателства по делото и показанията на свидетеля.

„Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитания по делото свидетел е възможно да се приеме, че помещенията, в които е преби­вавал в затвора, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбе­лежи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почист­ването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода, както и възможност през времето, през което не са били заключени, да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода“, се изтъква още в решението.

Твърдението, че в килиите има насекоми и гризачи магистратите приели за недоказано.

Съдебният състав приел заключенията на всички медицински експертизи, които категорично доказвали, че на лишения от свобода е предоставяна адекватна медицинска помощ, а състоянието му не се дължи на пребиваването в затвора.

По отношение на трудовата ангажираност пък, магистратите не установили мъжът да е получавал отказ на подадена от него молба.

Все пак, част от неговите претенции били уважени. От доказателствата ставало ясно, че за период от две години в действителност не му е била осигурена необходимата жилищна площ.

Затова съдът приел, че килиите в действителност са били пренаселени, докато той пребивавал в затворническо общежитие „Хебър“.

„Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спал­ните помещения, в което е бил настанен ищецът, липсата на елементарни хигие­нни стандарти, са предизвикали такова ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода“, пише още в решението

. В него магистратите се позовават на редица нормативни актове, както и на практиката на Европейския съд за правата на човека.

Така Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ще трябва да изплати обезщетение на затворника, което обаче ще е много по-малко от претендирания от него размер.

Съдебният състав преценил, че най-справедливата сума е в размер 3 800 лв. Останалата част от иска била отхвърлена.

Дирекцията ще поеме и разноските по делото, чийто размер е 550 лв.

Източник: TrafficNews сн: илюстративна

Свързани новини

Ученици от 11 гимназии мериха сили във втори кръг на конкурса „Стани стипендиант на ЧЕЗ“

vesito

Съблеченото голо в автобуса момче спечели сребърен медал по самбо

vyara

Какво време ни очаква днес?

Regiona

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.