Снимка: Еко новини
Тома Белев отново се опитва да влезе в ролята на „защитник на народа“, този път с коментари във „Фейсбук“ за разбития водопровод от Черни Осъм до Ловеч. Белев задава риторични въпроси как държавата за една година е построила 480 километровия газопровод „Турски поток“, но не и далеч по-късия магистрален водопровод за Ловеч и Плевен.
На пръв поглед звучи като грижа за хората. На практика е евтин ПР трик, с който Белев се опитва да изчисти имиджа си, след като години наред като съпредседател на „Зелено движение“ и заместник-министър на околната среда блокираше всеки сериозен инфраструктурен проект, включително и изграждането на язовир „Черни Осъм“.
Сандов и Белев – еко тандем срещу водата за 400 000 души
Нека припомним: именно неговият близък съпартиец и човекът, на когото Белев беше заместник в Министерството на околната среда – Борислав Сандов, обяви категорично в национален ефир, че „Язовир Черни Осъм няма да се строи, защото мястото е в Натура и пречи на биоразнообразието“.
Сандов стана министър на околната среда, без преди това да има един ден трудов стаж. Той и Белев, заедно със зелените НПО-та, години наред използваха съдебните обжалвания като оръжие, за да блокират национални проекти – от автомагистрала „Струма“ и тунела под Шипка до зимния туризъм и енергийни инфраструктури.
Сега Белев удобно забравя, че именно „зелените“ са основната спирачка за довършването на язовир „Черни Осъм“ – проект, от който зависи водата за над 400 000 жители на Плевенска, Ловешка и Габровска област. В същото време Плевен вече трета година е на воден режим, хората се изселват, а местните жители в Черни Осъм и Орешак продължават да живеят с наводнени мазета и разбити водопроводи.
Зелените твърдят, че България била „на трето място по язовири на глава от населението“. Реалността е друга – от 80-те години не е построен нито един нов язовир, а от 1990 г. насам са довършени едва 11. Повечето от общо 6840 язовира у нас са малки, полуразрушени, земнонасипни съоръжения, без поддръжка и със затлачени или откраднати помпени станции.
В резултат – при всеки по-голям дъжд ставаме свидетели на трагедии като тези в Мизия и Болярово. В същото време цели региони остават на воден режим, а близо 800 000 души в България живеят с недостиг на питейна вода, въпреки че ресурс в страната има.
Да се питаме тогава – какво точно цели Тома Белев с днешните си коментари? Ако наистина е загрижен за хората от Ловеч и Плевен, защо заедно със Сандов години наред блокираха „Черни Осъм“? Защо днес се опитва да се изкара борец за водата, след като зелените организации, които ръководи, бяха първите, които обжалваха, саботираха и спираха подобни проекти?
Истината е проста: това е евтин ПР, разиграван на гърба на 400 000 души, които днес пълнят туби за пиене и готвене, докато в същото време в София се правят „екологични“ изявления за биоразнообразие.
