Акушер-гинекологът от Благоевград д-р Антоанета Баракова: Децата са най-ценното нещо, което можеш да имаш

Липсва тревогата на нашите държавни първенци за преодоляване на тежките демографски проблеми, а ако има действия, те мъждукат в периферията на политическите им виждания. Д-р Антоанета Баракова не спестява тревогата си за кризата: „Отчайваща е. Намалява раждаемостта, застарява населението, а възрастните хора не създават деца. Ако не се стимулират младите семействата да остават в страната и да създават повече деца, България върви към изчезване“.

Д-р Баракова има основание да заяви тази крайна оценка, защото освен че е акушер-гинеколог, тя е майка на четири деца. Антоанета е родена в Благоевград, завършила е Математическа гимназия, следва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“, взима специалност „Акушерство и гинекология” в Благоевград. Работи в МБАЛ ПУЛС, зад себе си е оставила 16 трудови години и уважавано име на лекар.

Срещам се с д-р Баракова и съпруга й Рангел Бараков, за да говорим за многодетството и намаляването на населението в България. Рангел е роден в Бургас, родителите му живеели в Поморие, бащата, известният съдия Милуш Бараков, е работил в морското градче, преди да започне работа в Окръжен съд – Благоевград. Рангел също е учил в Математическата гимназия на Благоевград. Завършва право и работи като адвокат. Занимава се и с информационни технологии. „Такова е времето, трябва да си в крак с тези неща“.

На море, все още без най-малката Зорница

Антоанета и Рангел се познават от училищната скамейка, били в един клас, в паралелка с изучаване на биология. Когато семейство Баракови се преместват от Поморие в Благоевград, Рангел учи една година в Девето училище, където по същото време е ученичка и бъдещата му съпруга. „Така че преследваме се от деца“ – смее се многодетният баща.

Баба Даринка с внуците Милена, Радина и Милуш

Завършили средното си образование през 1998 г., тогава започва и емоционалната им връзка. Антоанета заминава да учи медицина в София, Рангел записва право в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Разстоянието не повлияло на любовта им, постоянно пътували между столицата и Благоевград. Оженили се през 2003 г. Същата година се появило първото им отроче – Милена, после дошла на бял свят Радина, последвал я Милуш, а след него се родила Зорница. Милена е на 18 години, тя също учи в Математическа гимназия с профил немски език и информатика. Радина е на 10 години и учи в Трето основно училище, където е ученик и Милуш. Най-малката, Зорница, която изпълва третата си година, посещава ясла.

Татко Рангел на острова на Джеймс Бонд в Тайланд

Питам ги как се е появило това безценно имане – като плод на добре обмислено семейно желание или случайността е изиграла основна роля. Антоанета не се колебае: „Още в началото на връзката ни сме си говорили с Рангел, че искаме да имаме много деца. Не сме правили план за три, за четири, за повече или за по-малко рожби. Това, което ни се случи, е съдба, но и двамата сме искали повече дечица“.

На екзотична вечеря в Тайланд

Напомням им, че в днешно време малко родители желаят да имат повече от едно-две чеда. „Зависи от родителите – уверява Рангел. – Може би повече хора желаят, но явно ги спират някакви трудности, проблеми при отглеждането. Ние се справяме, не че и при нас няма проблеми. Държавата не спомага младите семейства да имат повече деца“.

Думите на таткото извикват следващия ми въпрос: Имате ли тайна, формула, кое е най-важното, за справянето с многото деца?

„Най-важното е да има разбирателство в семейството, баланс, за да вървят нещата“ – убеден е Рангел. Допълва го Антоанета: „И добрата организация на задачите“.

А дали с появата на всяко следващо дете смелите родители натрупват полезен опит? Антоанета твърди: „О, със сигурност. При първото ни дете и двамата бяхме доста млади, на 23 години. Между другото с Рангел сме родени през един ден, аз съм с един ден по-голяма от него, тоест на една възраст станахме родители. С първото ни дете, естествено, беше най-страшно, най-вълнуващо. Бяхме студенти, аз бях четвърти курс, той учеше право. Родих един месец по-рано, докато я кърмех, ежедневно пътувах до София за лекциите, на следващия ден се връщах в Благоевград. Но имахме голямата помощ от моите и неговите родители. Без тях нямаше как да се справим“.

В България едва ли някой би оспорил колко ценна е родителската подкрепа при отглеждането на деца, още повече ако те са четири. Рангел разкрива как стоят нещата при тях: „Важна е помощта на бабите и дядовците, защото тук са ни такива традициите. Не че караме по задължение те да се грижат за децата, на тях им е интересно да имат внуци и да се занимават с тях“.

И най-щедрата подкрепа на бабите и дядовците би се обезсилила, ако едно многодетно семейство е притеснено в битовите си нужди. „Успяваме да се справим – уверява Рангел. – Отначало ни бе трудно, но с времето придобихме повече стабилност, разбира се, с доста усилия. И нещата започнаха да вървят по-леко“.

А дали присъствието на повече деца е стимул за семействата да решават по-успешно ежедневните си нужди? Антоанета обяснява, че на много късен етап в професията й на лекар е дошло материалното удовлетворение. Дълги години е работила, за да вземе специалност, в това време не е имала никакво парично обезпечение и сигурност. Взела е специалност едва след цяло десетилетие, изпълнено с много труд, „естествено, не по моя вина, а така се стекоха обстоятелствата“. Освен в гинекологично отделение тя е работила допълнително в Спешен център, за да се задоволяват потребностите на семейството и най-вече на децата. „Когато придобих специалност и започна приливът на пациенти, нещата си влязоха в ритъм, в развитие към по-добро“.

Семейство Баракови ползват апартамент от около 100 квадратни метра. Живеят с бабата на Антония, Рахилка Каймаканска, чиято собственост е жилището. Внучката пояснява: „Тя е възрастна, нуждае се от нас и ние от нея. Имаме четири отоплени спални, дневно помещение, нормални условия“.

На въпроса ми дали с израстването на трите момичета и едното момче няма да бъдат притеснени, Рангел отговаря: „Засега няма проблем, децата се разбират, играят си, интересно им е. Всички се радват на най-малката Зорница, занимават се с нея“. Най-голямото момиче Милена има самостоятелна стая, но бъдещето тропа в дома на многодетното семейство и те мислят, че някой ден трябва да закупят по-голямо жилище.

Като лекар-гинеколог д-р Антоанета Баракова е най-близо до узряването и появяването на човешкия живот. Като специалист с успешна трудова кариера има непосредствени наблюдения как младите българки приемат раждането, искат ли да имат деца, какво ги смущава, какво ги насърчава. „Да желаеш да имаш деца е най-естественото нещо. За щастие имам доста пациенти, които имат повече от едно дете, по-рядко имат и трето, още по-рядко и четвърто“.

Д-р Баракова се занимава и с репродуктивна медицина, което й дава възможност да вижда и доста двойки, които донякъде са изпуснали времето, когато се създават деца, гонили са кариера, пътували са в чужбина, не е дошъл ред да се радват на рожби. Тя обяснява, че тогава раждането се оказва много трудна задача и за лекарите, и за тях. Доста двойки имат проблеми със зачеването на първо дете. Държавата много малко им помага, за да се справят. „Бих посъветвала всички да не губят време, да не размишляват прекалено много, да раждат децата си навреме, когато са млади и репродуктивните им функции са в пълния си капацитет! За да се радват на тази най-голяма ценност в живота“.

Многодетната лекарка не спестява и психологическите пречки, влияещи на решението на младите семейни двойки да имат деца. Като първи проблем д-р Баракова поставя финансовата недостатъчност, страха, че не могат да отгледат рожбите си. „Поне това е тяхната аргументация – пояснява Антоанета. – При нас идват пациентки, които имат по две деца заради случайна бременност, тогава основанието им да прекъснат бременността е голямата възраст, невъзможност за отглеждане. Според мен всичко е въпрос на организация, не толкова на финансови възможности, на мобилизация и желание, на разбирателство между съпрузите. Иначе оправдания всеки може да намери“.

Дали е повод за оправдание, или е действителност, но не може да се пренебрегва мястото на държавата да насърчава и подпомага раждането на младенци. С това е съгласна д-р Баракова и уточнява с лека ирония: „Ние като родители на четири деца не получаваме помощи, защото имаме „прекалено“ високи доходи по стандартите на хората, които ги определят.

Рангел Бараков има собствено мнение: „Да, не получаваме, не сме и подавали документи за това, засега се справяме. Но държавата не трябва по този начин да стимулира раждаемостта – с прекалено големи помощи, защото ще се получи обратен ефект, някои недобросъвестни хора ще искат да имат деца, за да получават повече пари и по този начин да се издържат“.

Д-р Баракова заявява направо: „Сега помощите за децата, детските добавки са смешни. Това са 50 или 30 лв. на дете за месец, смешни суми, които не стигат за разходите на един ден, какво остава за месец“.

Рангел предлага виждане, върху което би следвало да мислят държавните институции: „Трябва да се набляга на това децата да имат безплатни детски градини, образование, здравеопазване, за да не вземат родителите готови пари. Да не се харчат големи суми за подрастващите, а да са осигурени с жизненоважни неща и да няма големи разходи при отглеждането им“.

Антоанета изчерпва проблема: „Ако семействата получават жилища от държавата, повече родители биха се наели да отглеждат деца“.

От приказките ни за общото в раждаемостта и многодетството в България се връщаме в разговора за семейството на д-р Антоанета и Рангел Баракови, защото техният опит е изключително полезен за семейни двойки, които сега поемат по пътя на родителството или имат съмнения и колебания дали и как да посрещнат това предизвикателство.

Мнозина биха се запитали дали, бидейки четири деца, съществува напрежение между тях, каква атмосферата цари в дома, помагат ли си? Антоанета не идеализира излишно картината: „Ами, естествено, изнервят обстановката. Има ревност, няма как да няма, те са си деца, но когато не се делят, не се дава приоритет на едно за сметка на друго, когато всички са ни еднакво важни и ежедневно им го показваме, когато помагаш на този, който има нужда, а другите не остават пренебрегнати, тогава напрежението между тях е по-малко. Иначе те са деца, гонят се в жилището, създават хаос и безпорядък, който няма как да бъде контролиран, няма и нужда да се контролира“.

Майката на Антоанета, Даринка Николова, е била през цялото време до децата и семейството. Като учителка в Строителен техникум тя е намирала време да бъде плътно до двамата родители и отдава сили за отглеждането на четирите рожби, за възпитанието им, да ги води и взима от всякакви мероприятия, да се грижи за най-малката Зорница.

„Без нея щеше да ни бъде много, много по-трудно – признава дъщерята. – Може би без тази помощ и ние като останалите нямаше да се решим да направим тази крачка. С голяма благодарност сме към нея, че продължава ежедневно да ни помага, защото чисто физически децата имат нужда от това“.

18-годишната Милена, като най-голяма, се грижи за по-малките, когато се налага. Остава с тях вкъщи и ги пази, контролира ги, приготвя им закуска и обяд, помага им в учението, ако имат проблеми с компютрите при онлайн обучението.

Едва ли свободата, която родителите Баракови дават на своите четири деца, изключва грижите за тяхното възпитание. Според Рангел най-важното е родителите да дадат житейската основа на децата си, за да тръгнат по добър път. Навреме да ги насочват в професия – не каквато искат майката и бащата, а децата сами да осъзнават какъв професионален път желаят. „Но – обобщава адвокат Бараков – родителите трябва да положат усилия, за да получат децата необходимите знания, да могат сами да преценят с какво искат да се занимават“. Според адв. Бараков малките трябва да са отзивчиви, добри, да си помагат един на друг и да помагат на другите хора, да са полезни на обществото.

Антоанета потвърждава думите на съпруга си. Стимулират ги да се занимават с това, което обичат и харесват. Карат ги да си учат уроците по всички предмети, да решават задачи допълнително, да усвояват езици. Едва ли някой ще оспори майчиното откровение: „Искаме да бъдат щастливи и всеки да поеме по житейски път, какъвто сам си избере. За да си успешен човек, трябва точно да намериш своя приоритет, своето нещо, с което да се занимаваш в бъдеще. Подпомагаме да се формират техните интереси, за да намерят решенията“.

Семейство Баракови полагат усилия и за физическото изграждане на четирите си деца. Като медицинско лице Антоанета пояснява, че се опитват да ги убеждават в ползата от здравословното хранене, но не скрива, че като деца те си падат и по изкусителни вредни неща. „Трябва да има баланс между двете. Стараем се да имаме редовно плодове и зеленчуци, родителите на Рангел се занимават с отглеждането на домашни биопродукти, те са ни голяма помощ“.

Рангел уточнява, че малкият Милуш спортува карате, ходи на тренировки по няколко пъти в седмицата. А Антоанета допълва, че голямата им дъщеря Милена посещава редовно фитнес, много спортува. Обичат и семейните разходки, но ги намалили, защото Рангел пострадал с крака. „Паднах от мотор през лятото – уточнява той. – Улиците в града не са в добро състояние, има много дупки“. Вече всичко е наред, шестимата обичат да пътуват, всяко лято ходят на море.

Идваме на тежкия въпрос за демографската криза на България. Д-р Баракова е безпощадно откровена: „Отчайваща е. Намалява раждаемостта, застарява населението, а възрастните хора не раждат деца. Ако по някакъв начин не се стимулират младите семейства да остават в страната и да създават повече деца, България върви към изчезване. Трябва да има държавна политика, да се насърчава завръщането от чужбина на нашите роднини“.

Мислите на адвокат Бараков не са по-утешителни: „Кризата е от доста дълъг период. Заради недобрата политика много хора напуснаха страната, тук няма работа. Младите създават семейства в чужбина, там раждат деца, някои се връщат, но други не, стават граждани на други държави. В страната са останали повече възрастни хора”.

Но д-р Антоанета Баракова, преминала през изпитанията на четири раждания, внася и оптимистична нотка, заявявайки, че хората трябва да са по-смели, когато решават да отглеждат нови хора. „Човек може да се справи и с по-малко средства, не е невъзможно, защото в един момент разбираш, че децата са най-ценното, което си имал. Може за известно време да притежаваш пари, после да ги изгубиш, но поколението, което оставяш, е безценно, то е трайно. Децата са благодарни за това, че ги има, не е нужно да ги обсипваш със злато, да живеете в палат“.

Адвокат Рангел Бараков подсилва ведрите думи на съпругата си: „Аз мисля, че нещата ще се подобрят. Може би ще има някаква промяна, да се надяваме да е за добро. Всички искат промяна, но тя има две страни – може да стане и по-лошо. Да се надяваме, че ще е за по-добро. Ние не сме планирали да имаме конкретна бройка деца, просто така се получи“.

Източник: Вестник Струма

Свързани новини

Мъж, заловен да лови риба на река Струма без билет, глобен 400 лв.

vesito

Първи думи на Андон Тодоров за кметските избори в Благоевград

vesito

Внимание! Опасна схема! Мними полицейски служители мамят благоевградчани

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.