(Снимки 18+) Драмата на едно момиче останало без крака след скок под влака: Нямах работа, пари и загубих вяра!

0 1 302

Останките от краката на тази 21-годишна жена – българка! Десният е без стъпало, отрязан до глезена, а левият – до коляното.

Чудо е, че изобщо остана жива след кървавата драма на релсите при жп прелеза „Владимир Павлов” в Бургас. Това е еманацията на всичкия абсурд, в който попадат все повече отчаяни и объркани млади хора.
И тази нощ, както и вчера през нощта, пациентите в отделението по ортопедия в УМБАЛ-Бургас няма да заспят. Плачът от фантомната болка на вече несъществуващите части от крайниците ще раздира стаите, а дежурният лекар няма да е в състояние да предозира прелетите в изобилие в кръвта й силни успокоителни, пише Флагман.

До нея, край болничното легло, е 54-годишната й майка – Марияна Чикова, която е пристигнала от плевенското село Буково веднага щом я информирали за опита за убийство на товарната жп гара на 6 ноември около 8,30 часа.

Връзката между майка и дъщеря е повече от силна, въпреки че Антония е израснала в социални домове, понеже е едно от петте деца в семейството на диабетно болния и трудоустроен Спас Чиков.

Първо я изпращат в дома в гр.Тотлебен, после в Пордим, където завършва основното си образование, накрая я настаняват в жилище за социално слаби ученици в Ловеч.

В Ловеч бедното момиче завършва средно образование в Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Има сертификати и от курсове по фризьорство и барманство.

„Това, че Тони учеше и израстна основно в социални домове, не означава, че сме я изоставили. На всички празници си идваше в Буково, когато се събираме цялото семейство. Проблемът беше в това, че баща й започна да проявява още на млади години признаци на шизофрения, заради което трябваше да се грижа и за него. Останахме и двамата без работа, но на децата ни бе осигурен що-годе нормален живот. Аз имам огромни съмнения, че човекът, с когото е била преди да скочи върху релсите срещу идващия влак, има вина за случилото се. Ще настоявам да се изясни кой е и какво е правил там с дъщеря ми”, казва Марияна Чикова.

Историята, която ще ви разкажем по-долу е сверена като достоверност и със съученици на Антония от ловешката гимназия. Това, което те добавят е, че тя била изключително даровита като фризьорка и изкарвала добри пари, имала голяма любов с момче в Ловеч, с което ходели две години, но внезапно връзката им прекъснала, заради което, наранена, Антония напуска града и пристига през пролетта в Несебър.

Самата тя разказа пред Флагман следното: Взеха ме веднага на работа в хотел „Тиара Бийч” на Слънчев бряг като сервитьорка. Договорът ми беше за четири месеца по 600 лв. чисто. Понеже се справях отлично, заплатата ми беше реално още по-висока и шефовете бяха доволни.

Сезонът обаче свърши в средата на септември. Аз не се притеснявам от работа – прехвърлих се в близкото село Порой, където собственикът на една овощна градина, името му е г-н Димов, обеща да ни плаща високи надници за сортиране на ябълки. Лошото беше, че към края на октомври времето започна да става много студено, а ни държаха на полето, навън. Усещах, че в студа няма да издържа до първата си заплата и че трябва да взема мерки.

Пристигнах в Бургас с надежда да си намеря работя като сервитьорка. Настаних се при моята приятелка Веси, която е на квартира тук. Тя ми каза, че няма нужда да й плащам част от наема.

Сутринта на 6 ноември, понеделник, се случи нещо, за което не искам да говоря. Просто разбрах, че и да се боря с този живот в този чужд град, няма да мога да изляза суха от битката. Реших да си събера багажа и да си замина при майка в Буково. Да обмисля с нея нещата. Оставих 20 лв. на Веси, да не си помисли, че съм я „завлякла” и тръгнах към автогара Запад.

Докато чаках да отвори гишето за билетите, видях този млад мъж, който вие, от медиите, сте взели за мой приятел. Той ме попита: Ти за къде си? Аз му отговорих: Не знам. А ти?

Той отвърна: И аз не знам. Запознахме се тая сутрин. Той беше по-зле с настроението от мене. Тръгнахме близо до релсите и тогава явно съм изгубила и последната капка вяра и съм скочила срещу идващия към гарата влак. Направих го в последната секунда, влакът не се движеше с висока скорост, аз просто бях загубила смисъл да живея по начина, по който се оформяше, ако се прибера обратно в моя беден край. Много ви моля да оставите този човек на мира и да не го тормозите. Той няма нищо общо с моето отчаяние”, заключи Антония, повдигайки случайно лявата си ръка с татуирана на английски „вяра”.

Други новини

Коментирай

Сайтът не носи отговорност за написаните коментари.